Артериална хипертония (АХ)
Съдържание
- Артериална хипертония (АХ)
- Класификация
- Измерване на АН
- Етиология и рискови фактори (РФ) за ХБ
- Патогенеза на ХБ
- Промени в хемодинамиката при ХБ
- Патофизиология и патоморфология
- Клинична картина на ХБ
- Анамнеза на болен с АХ
- Физикално изследване на болен с АХ
- Други изследвания при болен с АХ
- Усложнения на ХБ
- Диагноза и диференциална диагноза на ХБ
- Лечение на АХ
- Немедикаментозно лечение на АХ
- Медикаментозно лечение на АХ
- Неотложни хипертонични състояния, изискващи спешно понижаване на артериалното налягане
- Протичане и прогноза на ХБ
Други изследвания при болен с АХ
Електрокардиограма (ЕКГ) – сърдечен ритъм, белези на миокардна исхемия или инфаркт на миокарда, данни за левокамерна хипертрофия; обременяване на лявото предсърдие, динамично проследяване за ритъмни и проводни нарушения.
Изследвания на кръв – пълна кръвна картина (ПКК), кръвна захар на гладно, серумни липиди, натрий и калий, креатинин, пикочна киселина.
Изследване на урина – относително тегло, белтък, захар, седимент.
Индикации за разширени изследвания при болен с АХ:
- тежка по степен АХ с диастола > 130 mm Hg;
-
наличие на симптоми, насочващи към вторична хипертония:
- понижено АН на долните крайници (коарктация на аортата);
- нисък плазмен калий и повишен калий в диурезата (синдром на Conn);
- начало на хипертония след орални антиконцепционни средства.
При I стадий на ХБ биохимичните изследвания са в норма.
При II стадий на ХБ се установява намаление на концентрационната способност на бъбреците, следи от белтък в урината, а в седимента – единични еритроцити и хиалинни цилиндри.
При III стадий може да има нарастване на серумния креатинин и пикочна киселина като проява на нарушена бъбречна функция. Прибавя се и анемичен синдром.
И при трите стадия на ХБ могат да се установят нарушения в липидния профил. При част от болните има нарушен въглехидратен толеранс, намалена чувствителност на тъканите спрямо инсулина и хиперинсулинемия, което се установява с патологичен кръвнозахарен профил (КЗП).
Електрокардиограмата при болни с ХБ има значение за диагнозата на левокамерна хипертрофия, за диагнозата и динамичното проследяване на ритъмни и проводни нарушения.
Рентгеновото изследване на сърцето няма съществено значение за диагнозата на левокамерната хипертрофия, тъй като не дава възможност да се различи хипертрофията от дилатацията на лявата камера.
Ехокардиографията е много добър метод за диагностика на левокамерна хипертрофия: дебелина на свободната левокамерна стена и на междукамерната преграда > 11 mm с увеличение на левокамерната мускулна маса > 125 g/m2 за мъже и > 110 g/m2 за жени и на отношението дебелина на левокамерния миокард/радиус на кухината на ЛК > 0.25.
Покана
Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!