Менингеален синдром
Съдържание
Установяването на менингеален синдром (МС), или синдром на менинго-радикуларно дразнене (СМРД), е изключително важна и съществена част от комплексното неврологично изследване. В българската неврологична школа по традиция е прието МС да се изследва преди другите компоненти на неврологичния статус, като изследване на черепномозъчните нерви (ЧМН), двигателните, сетивните или висшите корови функции (ВКФ). Разкриването на менингеално дразнене е необходимо, за да не се пропусне своевременната диагноза и лечение на животозастрашаващи състояния.
Най-често разгърнатият клиничен симптомокомплекс, наречен МС, се наблюдава при остри или хронични инфекции на централната нервна система (ЦНС), напр. остър менингит, менингоенцефалит, мозъчни абсцеси, туберкулоза (ТБЦ), субарахноидален кръвоизлив, интрацеребрални кръвоизливи (особено тези с пробив към вентрикуларната система или субарахноидалното пространство).
МС се среща в различна степен на изразеност при остро развиваща се интракраниална хипертензия, при състояния с генерализиран или огнищен мозъчен оток, свързани с тромбози на мозъчни дурални синуси или вени, мозъчни тумори и метастази, краниоспинални обемни процеси, карциноматоза на менингите, мозъчно вклиняване, интратекални апликации на цитостатици, децеребрационна ригидност, след травми, при някои екзогенни интоксикации, общи соматични инфекциозни заболявания, сепсис и др.
Патогенетичните механизми на МС/СМРД са свързани с дразнене на рецепторите, разположени по мозъчните обвивки, и на преминаващите през тях краниални и спинални коренчета.
Многообразни заболявания водят до развитие на сходни патологични болеви, тонични и вегетативни прояви, които се проявяват клинично.
Обикновено МС е свързан с патологични ликворни промени. Когато има менингеално дразнене без промяна в показателите на ликворната проба, с изключение на ликворното налягане, се говори за менингизъм. При клинично съмнение или явно установяване на МС пациентът винаги трябва да бъде насочен за извършване на лумбална пункция след съответно невроизобразяване и/или изследване на очните дъна.
Менингеалният синдром включва няколко клинични групи симптоми (задължителни и незадължителни) и специфични ликворни патологични синдроми. Ликворните промени се установяват чрез извършване на лумбална пункция и съответно микроскопско, цитологично, биохимично, микробиологично и имунологично изследване на получената проба. Главните клинични прояви на МС са:
- СМРД с най-характерните менингеални клинични белези – патологични мускулни тонусови промени при пасивно разтягане – вратна ригидност (ВР), симптом на Керниг (СК), симптоми на Брудзински (СБ). По-рядко се наблюдават опистотонус, гръбнаков и триножников симптом, лодковиден корем. При кърмачета са описани симптомите на Лесаж (детето държи крачетата си непрекъснато свити, когато се хване под мишниците и се повдигне);
- синдром на повишено вътречерепно налягане, свързан с хиперпродукция, нарушена циркулация или резорбция на ликвор (главоболие, гадене, повръщане, изпотяване, пребледняване, промяна в пулса и артериалното налягане, застойни папили, бомбиране на фонтанелата при кърмачетата и др.);
- общи сетивни възбудни промени – хипералгезия и хиперестезия, фотофобия и фонофобия, намалена толерантност към различни стимули;
- яякои огнищни неврологични симптоми от страна на ЧМН, кората или мозъчния ствол;
- психичен синдром с количествени (сомнолентност, сопор, кома) или качествени промени на съзнанието и поведението (раздразнителност, обърканост, психомоторна възбуда или потиснатост, халюцинации, делир и др. психотични прояви).
Изследвания
МЗ ПРОЕКТ BG051PO001-6.2.02 „ПУЛСС – Практически увод в лечението на спешни състояния“
Покана
Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!