Имунизационен календар на Република България

Забележки:

(1) От 48-ия час след раждането.

(2) Проверка за белег след БЦЖ имунизацията. На децата без белег се прави проба Манту. Отрицателните се имунизират с БЦЖ ваксина.

(3) Реимунизация срещу туберкулоза след отрицателна проба Манту.

(4) Не по-рано от 12 месеца след прилагане на третия прием.

(5) Реимунизация през 10 години.

(6) През първите 24 часа след раждането с моновалентна хепатит Б ваксина, независимо от това с какъв тип ваксина се продължава имунизационната схема.

(7) При прилагане на моновалентна хепатит Б ваксина.

(8) При прилагане на комбинирана ваксина, съдържаща хепатит Б ваксина.

(9) Не по-рано от 6 месеца след прилагане на втория прием.

(10) При деца, родени от майки, ваксинирани по време на бременността срещу коклюш, задължителната имунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, Хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и вирусен хепатит тип Б се провежда от двумесечна възраст. Последващите имунизации се прилагат не по-рано от 4 седмици след предходната доза, съответно от тримесечна и четиримесечна възраст.

(11) При деца, родени от майки, ваксинирани по време на бременността срещу коклюш, задължителната имунизация срещу пневмококови инфекции се провежда от двумесечна възраст. Последващата имунизация се прилага не по-рано от 8 седмици след първата доза, съответно от четиримесечна възраст.

(12) За лицата, родени от 01.01.2025 г., за които няма медицинска документация или лабораторни данни за преболедуване. Ако информацията за преболедуване не е достатъчно сигурна, няма противопоказания лицата да бъдат ваксинирани.

(13) Не подлежат на имунизация с втората доза ваксина лицата, родени от 01.01.2025 г., при които в периода след поставяне на първата доза ваксина срещу варицела възникне заболяване от варицела и са налични медицинска документация или лабораторни данни.

За специалисти

Ваксини, разрешени за употреба в Република България и налични в аптечната мрежа

Изготвяне на индивидуален имунизационен план при лица с пропуснати имунизации – общи принципи

По различни причини се случва имунизирането на децата да не следва разписаното в имунизационния календар. Тези случаи са най-разнообразни, поради което сега ще разгледаме общите принципи на поведение, които ще ни позволят сами да изработваме индивидуални схеми за имунизиране при тези деца в зависимост от всеки конкретен случай.

1. Имунизации срещу хепатит тип Б и туберкулоза се започват при достигане на тегло 2000 g, стабилно клинично състояние и липса на противопоказания.

2. Всички останали имунизации при недоносени деца се провеждат след навършена коригирана двумесечна възраст, т.е. два месеца след определения термин за раждане (например при термин за раждане 20.09.2023 г. и раждане на 20.07.2023 г. детето може да се имунизира след 20.11.2023 г.).

3. Ако имунизацията с БЦЖ не е направена в родилния дом:

• до навършване на двумесечна възраст се извършва направо БЦЖ имунизация,
• а ако този двумесечен срок е пропуснат, то след навършване на двумесечна възраст противотуберкулозна ваксина (БЦЖ) се прилага след изследване на туберкулиновата чувствителност с проба Манту (чрез вътрекожно инжектиране на 0.1 ml туберкулин, съдържащ 5 МЕ ППД, в областта на воларната повърхност на горната трета на предмишницата). При отрицателна реакция (диаметър на уплътнението, равен на или по-
  малък от 5 mm) се прилага ваксина, но не по-късно от 15-ия ден след извършване на пробата.

4. Имунизациите са с предимство пред реимунизациите. Примерно, ако на дете на навършени 13 месеца не е направена реимунизация с пневмококова ваксина, а предстои да се имунизира срещу МПР, се прави едновременно имунизация МПР и реимунизация с пневмококова ваксина на две различни инжекционни места.

5. При необходимост от изследване на туберкулиновата чувствителност с проба Манту в период след прилагане на жива вирусна ваксина (МПР или варицелна) се спазва минимален интервал от 6 седмици след приема на живата ваксина.

6-А. Имунизацията с шествалентна ваксина против дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хепатит Б, хемофилус инфлуенце тип Б и срещу пневмококови инфекции се завършва най-късно до 24-месечна възраст, ако се използва Хексацима, и 36-месечна възраст, ако се използва Инфарикс хекса, според КХП на шествалентните ваксини.

6-Б. След навършване на 24-, съответно 36-месечна възраст вместо шествалентна ваксина се прилага петвалентна ваксина Пентаксим или Инфарикс пента. При прилагане на петвалентна ваксина вместо шествалентна се прилага и ваксина против хепатит В.

6-В. След навършване на петгодишна възраст имунизирането се извършва или довършва с четиривалентна ваксина (Тетраксим), тъй като над 5 години не се прилага имунизиране срещу хемофилус инфлуенце тип Б.

6-Г. При деца на възраст над 7 години с пропуск в имунизациите срещу дифтерия, тетанус, коклюш се прилагат ваксини с намалено антигенно съдържание на дифтерия (Бустрикс или Тетадиф при липса на Бустрикс).

Възможна комбинация е 1 доза Бустрикс + 2 дози Тетадиф или 3 дози Тетадиф. Схемата на имунизация е 0 – 1 – 6/12 месеца.

7. За имунизиране срещу МПР няма горна възрастова граница. Имунизира се извършва при първа възможност.

8. За пропусналите Синфлорикс през първите шест месеца:

• Кърмачета на възраст 7 – 11 месеца: Схемата на имунизация се състои от две дози за първична имунизация от по 0.5 ml с интервал от най-малко 1 месец между дозите. Препоръчва се прилагане на една бустер (трета) доза по време на втората година от живота с интервал от най-малко 2 месеца след последната доза от първичната имунизация.
• Деца на възраст 12 месеца – 5 години: Схемата на имунизация се състои от две дози от по 0.5 ml с интервал от най-малко 2 месеца между дозите.
• Над петгодишна възраст НЕ се прилага Синфлорикс.

9. Не се спазват интервали и медицински противопоказания при прилагане на тетаничен токсоид за профилактика на тетанус при наранени лица и на противобясна ваксина за постекспозиционна профилактика на застрашени от бяс.

д-р Костадин Сотиров