Състояния и заболявания

Коронавирусна болест 2019 (КОВИД-19)

На английски език: Coronavirus disease (COVID-19)

Най-честите клинични признаци на COVID-19 са тези на остра респираторна инфекция, варирайки от олигосимптоматични форми до симптоми на пневмония, със или без признаци на тежест (остър респираторен дистрес синдром, дори мултиорганна недостатъчност). Въпреки това, често при възрастните хора се наблюдават форми с храносмилателни симптоми, объркано състояние, първоначално афебрилни.

Най-честите клинични признаци на COVID-19 са тези на остра респираторна инфекция

Симптоми на COVID-19 (в низходящ ред на честота)

  • Треска (83 до 98%)
  • Кашлица (59 до 82%) обикновено суха
  • Задух (диспнея) (31 до 55%)
  • Миалгия (11 до 44%)
  • Обърканост (9%)
  • Главоболие (6 до 13%)
  • Болки в гърлото (5 до 17%)
  • Ринорея (4%)
  • Болки в гърдите (2% )
  • Диария (3 до 10%)
  • Гадене и/или повръщане (от 1 до 13%)

N.B. До 60% от пациентите са апиретични в проучвания с по-малко хоспитализирани пациенти; средна температура = 37.75 до 38.3°C).

Формите с храносмилателни симптоми (особено диария), обърканост, падане, първоначално не са фебрилни, често са на преден план при възрастни хора.

Поради увеличената честота на изразени аносмии без запушване на носа, понякога изолирани, които могат да бъдат свързани с COVID-19, препоръчително е:

  • Винаги търсете този симптом при пациент с подозиран COVID-19.
  • При наличие на аносмия без запушване на носа и с агенузия, диагнозата COVID-19 трябва да се счита за вероятна и тези пациенти де факто трябва да бъдат изолирани.
  • Не ги третирайте с инхалаторни или перорални кортикостероиди, не препоръчвайке промивки на носа – те могат да насърчат разпространението на вируса.

Атипични клинични форми на COVID-19

Най-честите клинични признаци на COVID-19 са тези на остра респираторна инфекция, вариращи от олигосимптоматични форми до симптоми на пневмония, със или без признаци на тежест (остър респираторен дистрес синдром, дори мултиорганна недостатъчност). Въпреки това, често при възрастните хора, се наблюдават форми с храносмилателни симптоми, объркано състояние, първоначално афебрилни. Националният съвет за професионална гериатрия и Френското дружество по гериатрия и геронтология потвърдиха нетипичната симптоматика на COVID-19 при възрастни хора, независимо от по-класическите дихателни признаци, което води до храносмилателни признаци (по-специално диария), объркано състояние или падане, треска с температурни колебания между хипер- и хипотермия.

Освен това Националната професионална организация на специалистите по УНГ отбеляза появата на изразена аносмия без запушване на носа, понякога изолирана, която може да бъде свързана с COVID-19. Националната професионална организация на специалистите по УНГ започва проучване за изясняване елементите на тази констатация.

Тази клинична картина изглежда доста характерна за доброкачествените форми. Въпреки това се среща също доста често при тежки форми, ако се търси симптомът.

Асимптомни пациенти

  • При проучвания е установено, че асимптомните лица са 86% (95% CI: [82% – 90%].
  • По данни на круизния кораб Diamond Princess, процентът на безсимптомните случаи е оценен на 34.6% (95% CI: 29.4% – 39.8%).

Тежест на заболяването

  • Умеренотежки форми (85%)
  • Тежки форми (14%): диспнея, тахипнея > 30/min, SaO2 ≤ 93% и/или белодробен инфилтрат > 50% в следващите 24 – 48 h
  • Критични форми (5%): остър респираторен дистрес синдром, септичен шок или полиорганна недостатъчност

Трансмисия на SARS-CoV-2

  • Предаване посредством вдишване на капчици след кихане или кашляне: вирусите присъстват в горните и потенциално долните дихателни пътища
  • Предаване с ръцете е възможно и е доказано
  • Предаване чрез замърсени повърхности: оцеляване от 3 часа (сухи инертни повърхности) до 6 дни (влажна среда)
  • Недокументирано фекално предаване: вирусът присъства в изпражненията дори след изчезване на симптомите
  • Възможно предаване от асимптомни носители

Контагиозност на SARS-CoV-2

  • Основен индекс на възпроизводство (R0): 2 – 3 (по-висока преносимост от тази на сезонния грип)
  • Предаване е възможно 6 дни преди появата на симптомите

Естествена еволюция на COVID-19

  • Инкубационен период: 2 – 14 дни
  • Средно време за клинично възстановяване: 2 седмици за умеренотежките форми, 3 – 6 седмици за тежките форми
  • Остър респираторен дистрес синдром: среща се в 17.6 до 29% от случаите, обичайно се появява на 9-ия ден
  • Усложнени форми: влошаване около 7-ия ден с паренхимно засягане, сепсис, бактериални или гъбични инфекции. Клинично: задух около 8-ия ден и дихателен дистрес около 9-ия ден. Рентгенологично: засенчвания тип „матово стъкло“, едностранно, преференциално на десния долен лоб, след това двустранно

Основни рискови фактори за неблагоприятно развитие (по литературни данни)

  • Възраст: смъртност = 0% при деца под 9 години (към 22.03.2020 г.), 8% при пациенти на възраст 70 – 79 години, 14.8% при пациенти на възраст ≥ 80 години
  • Коморбидност: хипертония, сърдечно-съдова патология, диабет, мозъчносъдова болест
  • Клиника: задух, анорексия, фарингеална болка, замаяност, коремна болка
  • Параклиника: по-високи левкоцити, неутрофилна полинуклеоза и по-изразена лимфопения, прогресия на промените

Смъртност при COVID-19

Обща смъртност = 3.4%. Смъртността се изчислява въз основа на данните за потвърдените случаи. Не се вземат предвид „заразените недекларирани случаи“, т.е. пациентите, които не са имали PCR-тест. С комплексните методологични подходи е изчислено, че частта от „заразените недекларирани случаи“ би била 86% (95% CI: [82% – 90%]).

Биология на SARS-CoV-2

  • Сравнително голям, 30 kbp, обвит ssRNA+ (едноверижна РНК с позитивен поляритет) вирус
  • Вероятно зооноза с неизвестен източник и резервоар (подозират се прилепи/панголини, пренасящи инфекцията към хората)

Развитие на пандемията

  • Първи случай в Китай: 31.12.2019 г. (СЗО)
  • Първи случай в Сиатъл (САЩ): 15.01.2020 г.
  • Обявяване на пандемията от СЗО: 11.03.2020 г.
  • Обявяване на извънредното положение в България: 13.03.2020 г.

Прием на пациенти

  • Разстояние > 1 m до симптомни пациенти
  • Измиване на ръцете или дезинфекция след всеки симптомен пациент
  • Ограничаване броя на придружаващите лица до 1 човек
  • Триаж на пациентите. Разграничават се пет групи пациенти:
    1. Група 1. Пациенти с УНГ-симптоми, без температура, без респираторни признаци и без съпътстващи заболявания – без консултация; самонаблюдение в продължение на 14 дни
    2. Група 2. Пациенти с УНГ-симптоми, без температура, без респираторни признаци, но със съпътстващи заболявания – консултация със специалист по обща медицина
    3. Група 3. Пациенти с респираторни признаци и висока температура, без задух, или признаци на лоша поносимост, или значителна коморбидност – косдултация със специалист по обща медицина
    4. Група 4. Пациенти със значителни респираторни признаци, висока температура и задух, но без значителна коморбидност – насочване към ЦСМП/СО
    5. Група 5. Пациенти с респираторни признаци, висока температура и значителна коморбидност – насочване към ЦСМП/СО

Домашни посещения

Някои лекари са приели протоколи за домашни посещения:

  • Лекарят се обажда преди посещението, прави разпита и моли да се подготви чисто място, по възможност дезинфекцирано, със стол и място за поставяне на случая
  • Чантата се държи на презрамка, доколкото е възможно
  • Пациентът използва собствена писалка, за да подпише амбулаторния лист
  • Оборудването се дезинфекцира след посещението

Диагностика

Дефиниция на случаите

Възможен случай:

  • Остра респираторна инфекция + треска в рамките на 14 дни след престой в рискова зона или кластър
  • Пневмония, изискваща хоспитализация, без друга очевидна етиология
  • Остър респираторен дистрес без друга очевидна етиология

Вероятен случай:

  • Остра респираторна инфекция в рамките на 14 дни след близък контакт с потвърден случай

Потвърден случай:

  • Положителна проба от симптомно или асимптомно лице

Клинична оценка

Първоначални насоки за консултация:

Целта на клиничния преглед е да се провери за липса на:

  • Признаци за инфекция на долните дихателни пътища, която би изисквала по-голямо внимание и наблюдение
  • Признаци на тежко протичане, които биха могли да доведат до решение за хоспитализация

Следователно клиничният преглед има за цел да определи:

  • Съпътстващите заболявания на пациента
  • Проявените клинични признаци
  • Признаци на тежко протичане
  • Семеен кръг, социална среда и психологически аспекти

По такъв начин следва да се даде възможност да се определи ориентацията и рамката на необходимата грижа/мониторинг за пациентите.

Клинични признаци, които трябва да се търсят целенасочено:

  • Начална дата на симптомите
  • Треска или усещане за треска
  • Кашлица
  • Други признаци от горните или долните дихателни пътища
  • Други признаци на вирусна инфекция (болки по тялото и др.)
  • Признаци на декомпенсация на основната патология

Признаци на тежко протичане, които се явяват индикации за хоспитализация:

  • Полипнея (дихателна честота > 22/min)
  • Пулсова оксиметрия (SpO2 < 90%)
  • Систолно кръвно налягане < 90 mmHg
  • Променено съзнание, объркване, сънливост
  • Дехидратация
  • Сериозна промяна на общото състояние при възрастни хора

Телеконсултацията е подходяща рамка за провеждане на първоначални консултации с потенциален пациент с COVID-19. В определени ситуации обаче телеконсултацията може да бъде недостатъчна за поставяне на диагноза и определяне на лечение и тогава се налага да бъде проведена консултация лице в лице. От лекаря зависи да прецени по всяко време възможността за продължаване на започнатата телеконсултация или необходимостта от организиране на физическа консултация, особено когато е необходимо по-подробно изследване на дихателната система.

Фебрилитет

Съществуват разминавания на източниците относно наличието на фебрилитет. До 60% от пациентите са афебрилни по време на първоначалния преглед.

Тези разминавания могат да бъдат обяснени с факта, че някои изследвания включват симптомни случаи, които най-често се хоспитализират (с висока температура в 83 до 98% от случаите), докато други изследвания включват пациенти с по-леко протичане на заболяването, които се хоспитализират по-рядко.

Клиника

Прояви на инфекция на долните дихателни пътища: кашлица, храчки, задух, болка в гърдите, хрипове, огнищни или дифузни аускултаторни промени (за разлика от признаците на инфекция на горните дихателни пътища: ринит, фарингит, ангина, синузит, отит).

N.B. Формите с храносмилателни симптоми (особено диария), объркване, падане, първоначално не са фебрилни, често са на преден план при възрастни хора.

Поради зачестилите прояви на сериозни аносмии без запушване на носа, понякога изолирани, които могат да бъдат свързани с COVID-19, препоръчително е:

  • Винаги търсете този симптом, ако подозирате COVID-19.
  • При наличие на аносмия без запушване на носа и с агенузия диагнозата COVID-19 трябва да се счита за вероятна и тези пациенти де факто трябва да бъдат изолирани.
  • Не ги третирайте с инхалаторни или перорални кортикостероиди и промивки на носа, които могат да увеличат разпространението на вируса.

Сатурация

Приетият алармиращ праг за насищане на кръвта с кислород е < 90%, дори ако в други документи се споменава 92% (СЗО) или дори 95%.

Но основният проблем вероятно остава качеството на измерване на сатурацията в общата медицина.

RT-PCR-изследване

Индикации:

  • Ако няма клинични прояви, дори ако лицето е контактно: няма индикация за RT-PCR (риск от фалшиво отрицателен рецултат)
  • Ако има признаци на тежко протичане на заболяването: RT-PCR в болница чрез ЦСМП
  • Ако има клинични прояви при човек в риск или при медицински специалист: индикация за RT-PCR амбулаторно

RT-PCR в амбулаторни условия:

  • Ситуацията е различна на територията на страната
  • Не всички извънболнични лаборатории имат възможност да извършват тези тестове
  • Четири са ограничаващите фактори за извънболничните лаборатории: необходимост от разрешение за извършване на тестовете, разрешение за разполагане на устройството, наличие на консумативи и персоналът да е на разположение (достатъчно защитен за вземане на проби в условията на високо замърсяване, болни деца и др.)

Практически съображения, когато са налице показания за RT-PCR в амбулаторни условия:

  • Разберете коя лаборатория е способна да извърши теста (създаване на национален регистър)
  • В направлението към лабораторията подробно да бъдат посочени показанията, клиничните признаци и рисковите фактори – лабораторията няма да може да извърши теста при липсата на тази информация
  • Необходимо е пациентът да си запише час в лабораторията

Приоритетни индикации за RT-PCR при симптомни пациенти, наблюдавани амбулаторно:

  • Здравни специалисти
  • Хора с риск за тежко протичане на заболяването
  • Симптомни бременни жени
  • Хематопоетични донори на органи, тъкани или клетки
  • Изследване на огнища на възможни случаи, по-специално в общности на възрастни хора (до 3 теста на единица)

Общности, които не са приоритетни за тестване:

  • Социални домове за възрастни хора след 3 положителни теста
  • Хора със симптоми, които се намират в контакт с човек, изложен на риск от тежко протичане на заболяването
  • Пациент над 50 години с пневмония, без признаци за тежко протичане на заболяването

Докато чакате резултата от изследването:

  • Пациентът да бъде изолиран в дома си

Клинична лаборатория

Индикации: Както при лечението на пневмония, няма индикации за системно извършване на лабораторни изследвания за диагностични цели; при необходимост – ПКК и CRP (бел. ред.).

Отклонения в резултатите от лабораторните изследвания, свързани с прогресиране до тежка форма:

  • Повишен брой левкоцити
  • Неутрофилна полинуклеоза, изразена и прогресираща лимфопения, повишен D-димер
  • КК-MБ, ЛДХ, АЛАТ и особено АСАТ, урея, креатинин, американски тропонин, прокалцитонин ≥ 0.05 ng/ml, хипоалбуминемия

Рентгенологична оценка

Рентгеновото изследване на белия дроб не е най-доброто изследване, когато има нужда от образна диагностика на белите дробове. Ако е показана такава, направете КТ.

При пациенти без клиника на тежка форма или съпътстващи заболявания, за които има диагностично колебание между бактериална пневмония или COVID-19, клиничните аргументи (аускултаторни огнища, болки в гърдите) и лабораторните показатели (левкоцитоза) трябва да превалират и може да се назначи PCR. Същият подход се прилага и в случай на треска, резистентна към антибиотична терапия, вместо да се предписва образна диагностика.

Показания за КТ: подозирана или потвърдена диагноза + признаци на клинична тежест (задух, десатурация и др.), свързани с необходимост от болнично лечение.

Ултразвук на белия дроб

  • Ултразвукът на гръдния кош не позволява да се прави разлика между вирусна пневмония, бактериална инфекция или интерстициален оток от кардиогенен произход, който може да възникне в случай на вирусен миокардит
  • Изисква продължителен контакт с пациента (риск от заразяване на оператора)
  • Резултатността на метода все още е малко известна
  • Ако е показана образна диагностика, направете КТ

Терапия

Ориентация: хоспитализация, домашен стационар или домашно лечение.

Роля на домашния стационар в лечението на пациенти с COVID-19

В случай на широко разпространение на вируса и следователно навлизане в епидемична фаза, на хоспитализация подлежат пациенти с признаци на тежко протичане или усложнения на заболяването. Домашният стационар е алтернатива на хоспитализацията за някои пациенти.

В този контекст домашният стационар позволява:

  • Наблюдение отблизо на пациенти с COVID-19 в дома им при връзка със здравни заведения
  • Издаване на превантивни препоръки за хората около тях и ролята им в разпространяването на добрите практики, по-специално за болногледачите
  • Епидемиологичен мониторинг

Предназначението на HAD (електронна система за наблюдение) е да осигурява грижи за пациенти с COVID-19, които не ползват извънболнична помощ по медицински или психо-социални причини.

Целта е да се предоставят ресурсите и уменияте на домашния стационар да предлага на пациентите и здравните заведения алтернативни решения, които са формализирани и сигурни.

Принципи на лечение на пациенти с COVID-19 в HAD

Критериите за допустимост за HAD:

  • Пациенти с COVID-19, които не се нуждаят от непрекъснато 24-часово наблюдение и интензивно лечение, но са показани за хоспитализация
  • Дихателни прояви, изискващи внимателно наблюдение
  • Наличие на съпътстващи заболявания
  • Пациенти в напреднала възраст (> 70 години), които се нуждаят от засилено наблюдение поради риска от усложнения
  • Случаи на психосоциална сложност (изолирани, уязвими, несигурни пациенти и др.)

Грижата в HAD се изисква по искане на:

  • Здравно заведение
  • Общопрактикуващ лекар
  • Здравен медиатор

Оформя се по лекарско предписание.

Създаването на домашен стационар със съгласието на лекуващия лекар гарантира без забавяне осъществимостта на грижите в домашни условия (антураж, болногледачи, съвместимост на дома с карантината, процедури и др.).

Домашният стационар, ако е необходимо, информира болниците за развитието на пациентите и има привилегирован достъп до здравните заведения в случай на влошаването им.

Домашният стационар прилага обичайните средства за защита за всички заинтересовани страни, полагащи грижи в дома, служители и самостоятелно наети лица, но също така и ежедневни болногледачи.

Управлението на отпадъците се осигурява в съответствие с обичайните сигурни процедури.

Протокол за наблюдение

  • Медицински надзор със съдействието на лекуващия лекар, в зависимост от скоростта на развитие на заболяването, евентуално подкрепен от телемедицина
  • Мониторинг от медицински специалист поне два пъти дневно на следните константи и клинични признаци: температура, пулс, артериално налягане, насищане с кислород, дихателни признаци, отоци и други според коморбидностите
  • Системно ежедневно връщане на информация в структурите за домашен стационар
  • Сътрудничество на структурите за домашен стационар със здравни специалисти на свободна практика
  • Необходимост от повишена бдителност в началото на втората седмица след появата на симптомите заради риска от влошаване
  • Лабораторен мониторинг, ако е необходим, в зависимост от симптоматиката, наличието на коморбидност (например диабет) или терапевтично наблюдение (например антикоагуланти)
  • Организиране на консултация (телеконсултация) с лекар специалист при необходимост

Проследяване на пациенти в домашни условия от медицинска сестра

Насоките за амбулаторно проследяване и лечение от амбулаторни лекари на симптомни пациенти в условия на епидемия от COVID-19 предоставят четири начина за наблюдение на пациент с COVID-19 в дома:

  • Самонаблюдение или наблюдение (пациент или антураж)
  • Медицински мониторинг
  • Подсилен от медицински сестри мониторинг в домашни условия в допълнение към медицинския мониторинг
  • Хоспитализация в дома (домашен стационар)

Решението се взема от лекаря въз основа на проявите на заболяването, особеностите на пациента (физични, психологически, социално-професионални и др.).

Условия и рамка за проследяване в дома от медицинска сестра в допълнение към медицинския мониторинг

Случаи, свързани с обгрижването на пациент с COVID-19 от медицинска сестра в дома:

В някои случаи наблюдението на пациенти със симптоми на инфекция с COVID-19 в относително добро състояние може да изисква проследяване в дома от частни медицински сестри или медицински сестри, работещи в здравни центрове:

  • Пациенти, хоспитализирани със симптомна форма с признаци на тежко протичане, чиито критерии за клинична еволюция позволяват връщане у дома
  • Пациенти със симптомна форма без признаци на тежко протичане, прегледани от амбулаторен лекар и изискващи по негова преценка почивка и наблюдение на някои клинични критерии у дома от трета страна в допълнение към медицинския мониторинг

Тази специализирана грижа трябва да бъде назначена от лекаря, който наблюдава пациента с COVID-19. Направлението включва следните подробности: честота на мониторинга, алармиращи прояви, които да се търсят, методи на мониторинга в домашни условия – лично или по телефона, при необходимост – телеконсултация с лекар.

Критерии за проследяване в дома:

След като се увери, че отсъстват клинични признаци, изискващи хоспитализация, в рамките на проследяването в дома практикуващата медицинска сестра ще осигури:

  • Логистични критерии за пациента: специално, проветриво помещение, където той може да остане затворен; ограничаване на комуникацията между членовете на домакинството; достъп до основни нужди
  • Липса на човек с риск от тежка форма на COVID-19 в дома, ако пациентът не може да бъде изолиран
  • Инструкции за наблюдение и предпазни мерки за домашна хигиена за пациента и неговото обкръжение

Решението за проследяване в дома трябва да бъде взето след консултация с лекаря, който е предписал тази подкрепа.

Основни положения на домашното наблюдение:

За пациента:

  • Изолация в дома
  • Мониторинг на температурата два пъти на ден
  • Инструкции, в случай на промяна в общото състояние, да се свърже с лекаря, който го проследява, или ако лекуващият лекар не е достъпен или при поява на признаци на тежка форма – с ЦСМП

За околните:

  • Личен мониторинг на температурата два пъти на ден и наблюдение за признаци на задух
  • Ограничаване на социалните контакти
  • Инструкции, в случай на треска или респираторни симптоми при член на семейството, да се свържат с лекуващия лекар или при влошаване на състоянието – с ЦСМП

В рамките на дома:

  • Препоръчително е пациентът да остане в отделна стая, като избягва контакт с другите обитатели на дома и редовно проветрява помещението
  • Препоръчва се, ако е възможно, да ползва отделна баня и тоалетна
  • Препоръчително е да мие ръцете си често, да не докосва общи предмети и да измива често докосвани повърхности (брави, дистанционни управления, мобилни телефони и т.н.)
  • Не се препоръчва да има посещения, освен важни, като например от полагащите грижи в дома
  • Препоръчителни са доставки до дома, като пакетите биват оставяни пред входната врата

Организация на проследяването в дома

Препоръчва се, когато е възможно, да се прилага дистанционен мониторинг, за да се ограничат рисковете от замърсяване.

Определение за дистанционно наблюдение:

Различни телекомуникационни системи позволяват практикуването на дистанционна грижа чрез използване на информационни и комуникационни технологии. Те свързват пациент с един или повече медици или фармацевти.

Дистанционният мониторинг има опционален характер. Проследяването на пациента може да се осъществи и лице в лице, ако пациентът вече ползва домашни визити от медицинска сестра по друг повод или ако лекарят и медицинската сестра преценят, че дистанционното наблюдение не е подходящо за пациента.

Инструменти за дистанционно наблюдение:

За предпочитане е дистанционното наблюдение да се извършва посредством сигурен сайт или приложение чрез наличните в момента технологични средства – компютър, таблет или смартфон, оборудван с уеб камера и свързан към Интернет, или ако оборудването на пациента и медицинската сестра не го позволява – по телефона.

Съдържание на акта за дистанционно наблюдение и клинични признаци на наблюдение:

Преди да поеме отговорността за пациента, медицинското наблюдение събира информация и се запознава с плана за грижи, предписани от лекуващия лекар (ритъм на мониторинг, аларми и други).

Критериите за за дистанционно наблюдение са същите като тези за проследяване лице в лице. В допълнение има оценка на наличността и възможността за контрол от страна на пациента на инструменти за дистанционно наблюдение (смартфон, теблет, компютър, безжична връзка, телефон).

Последователност на дистанционното медицинско наблюдение:

  • Проверка на историята на пациента (хронични заболявания, усложнения и т.н.)
  • Проверка на клиничните критерии, необходими за наблюдение
  • Прилагане на хигиенни и профилактични мерки за обкръжението на пациента (анализ на състоянието на пациента и на местоживеенето му)
  • Организиране на посещение от личен или друг лекар, ако е необходимо
  • Проверка на общото състояние на пациента
  • Проверка за признаци, предполагащи влошаване на състоянието
  • Събиране на клинични константи от разстояние: температура, тегло и други константи, определени в медицинската доктрина
  • Проверка за признаци на променено съзнание
  • Проверка за признаци на дехидратация
  • Напомняне на инструкциите за хигиена и превенция на близките
  • Координация с лекуващия лекар с предупреждение без забавяне, ако състоянието на пациента го изисква, и с ЦСМП в случай на спешност, успоредно с информирането на лекаря

Ако провеждащият медицинското наблюдение намери, че условията за дистанционен мониторинг още не са изпълнени, продължава лице в лице, като информира лекуващия лекар, който да коригира предписанието за отдалечено проследяване, ако е необходимо.

Медикаменти

Специфични лечения:

Няма данни за ефикасност и безопасност от клинични изпитвания.

Амбулаторна антибиотична терапия:

В случай на висока температура, храчки, признаци на пневмония, без задух, в контекста на циркулация на SARS-COV-2 се препоръчва да се започне лечение с амоксицилин + клавуланова киселина или цефалоспорин от трето поколение, или флуорохинолон от второ поколение.

Аерозоли:

Няма място за аерозоли в амбулаторни условия, тъй като задухът (дихателна честота > 22/min) е сериозен фактор, показващ необходимост от хоспитализация (бел. ред.).

ACE-инхибитори/ARB:

SARS-CoV-2 използва ангиотензин-конвертиращия ензим тип 2 (АСЕ2) като клетъчен рецептор. Европейските препоръки съветват продължаване на лечението с АСЕ-инхибитори или ангиотензин II-рецепторни антагонисти.

Парацетамол:

Препоръчва се използването на парацетамол и комбинирани препарати, съдържащи парацетамол.

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС):

Някои автори препоръчват да се ​​избягва употребата на НСПВС. Съобщавани са сериозни нежелани реакции при изпозването им (Франция). Въпреки това на този етап няма убедителни данни, че НСПВС водят до по-тежко или затегнато протичане на заболяването.

Кортикостероиди и други имуносупресори:

Не прекъсвайте лечението, освен ако не е препоръчано друго.

Хидроксихлороквин:

При липса на данни за ефикасност и безопасност от клинични изпитвания, към днешна дата нито Plaquenil, нито Kaletra има индикации за приложение при COVID-19 в амбулаторни условия. Тези продукти трябва да бъдат отпускани от фармацевтите само по лекарско предписание по обичайните им показания, за да бъде осигурен достъпът до тях на пациенти, които ги ползват за своето хронично лечение. Първоначалното им предписване може да се извършва само от ревматолози, интернисти, дерматолози, нефролози, невролози и педиатри, а подновяване на рецепта при обичайни индикации при хронични патологии – от всеки лекар.

Хидроксихлорохин и комбинираният лопинавир/ритонавир могат да бъдат предписвани, отпускани и прилагани под наблюдение от лекар на пациенти, засегнати от COVID-19, в лечебните заведения, които ги поемат, както и за продължаване на тяхното лечение, ако състоянието им го позволява и с разрешение на първоначалния предписал медикаментите лекар в дома.

Карантина

Процедури за изолация:

  • Без контакт с външни лица за период от 2 седмици
  • Оставане в конкретно помещение, редовно проветрявано и по възможност с отделна баня и тоалетна
  • Избягване на контакт с други обитатели на дома
  • Посещенията не се препоръчват, освен ако не са от съществено значение (болногледачи в дома)
  • Доставки вкъщи: оставяне на пакета пред вратата
  • Минимизиране на пътуванията
  • Медицински срещи: предварително уведомяване на медицинския персонал, носене на маска
  • Премахване на карантината: оздравяване
  • Дразнещата кашлица може да продължи

Спиране на работа

Продължителност: по преценка на лекуващия лекар (14 дни при силно подозрение).

Симптомни здравни специалисти:

Симптомните здравни специалисти се тестват за биологично потвърждаване на инфекция с COVID-19. Ако са отрицателни, те могат да продължат работата си.

Асимптомни, но контактнии здравни специалисти:

Асимптомните здравни специалисти, които са били в контакт със случай на COVID-19 при липса на подходящи защитни мерки, трябва да следят симптомите си, да прилагат бариерни мерки, да носят маска на работното си място и при контакти с пациенти. При първите симптоми веднага се самоизолират и се свързват с лекар.

Контактнии с висок риск:

За тези хора се уведомяват медицинските служби. Обсъжда се отпуск или болничен. Обсъжда се по-нататъшното поведение.

Специфични групи от хора

Деца

  • По-рядко са симптомни
  • Описани са случаи и при деца под 1 година
  • Публикувани са случаи на дихателен дистрес и септичен шок

Вземане на решение за дете със суспектна COVID-19-инфекция:

  • Трябва да се осигури задължителното проследяване на кърмачетата, както и задължителният имунизационен календар
  • Ако се надяваме, че карантината ще намали честотата на другите инфекциозни заболявания, те няма да изчезнат, следователно е необходимо да се осигури диагностиката и лечението им
  • Контролът на хроничните заболявания трябва да продължи, ако е необходимо – чрез телеконсултация

Няколко съвета как да кажете на детето за коронавируса:

Успокойте детето. Това е първото, основното нещо, което трябва да направите. Кажете му, че независимо от всичко вие ще бъдете там, за да го защитите. Детето трябва да се убеди, че родителят му винаги ще бъде до него, докато не е достатъчно възрастен/възрастна, за да задоволи сам/а собствените си нужди. Когато бъде успокоено, детето може да развие чувство за компетентност в справянето със ситуацията.

Дайте му информация според възрастта му. В случая с коронавируса децата могат да запомнят основните свойства на вируса, приликите му с грипа и факта, че боледуват най-вече хора, които са изложени на риск. Ако се притеснява, защото някой, когото познава, е болен, можете да му кажете, че ако този човек е заразен, лекарите ще се погрижат за него. Обясняването на ситуацията е важно за децата. Също така е важно да се опитате да избегнете да им предадете собствения си страх.

Нека детето си възвърне чувството за контрол. Знаем, че чувството за безпомощност причинява тревожност. Като помолите детето да участва в превенцията, му давате усещане за контрол над ситуацията. Затова го помолете да прилага основни превантивни мерки: да измива ръцете си колкото е възможно по-често и по-старателно, да кашля и киха в сгъвката на лакътя си, да не пипа лицето си с ръце и прочие простички действия, които дават на децата усещане за контрол над ситуацията.

Позволете му да изразява емоциите си по темата. Това обаче трябва да бъде рамкирано. Не прекарвайте семейните вечери в разговори за коронавируса и емоциите, които изпитвате по този повод. Не всички братя и сестри са на една и съща възраст или имат еднаква чувствителност. Да поканите детето да изрази страховете си насаме с вас, е най-добрият вариант. Важното е тези дискусии да облекчават детето, вместо да го тревожат повече.

Възприемете здравословно поведение в семейството. Ограничете излагането на информация, провокираща тревожността (полезно и за родителите!), увеличете времето за съвместни занимания, като игри или четене, и продължете да спазвате рутинните процедури на децата. Накратко, поемете глътка свеж въздух... със семейството си!

Ами по-малките деца?

Децата, които все още не ходят на училище, често са по-слабо информирани. Ако едно дете не говори за ситуацията, не е препоръчително да повдигате темата пред него. Така можете да го резтревожите излишно. Ако обаче детето обсъжда темата с вас, по-добре да му обяснявате с прости думи, които съответстват на нивото му на развитие, отколкото да се опитвате да сведете до минимум видяното или чутото от него. Дръжте го обаче далеч от текущите събития, които биха могли да бъдат травмиращи за него.

Пациенти в напреднала възраст

Мерки за профилактика и методи на лечение:

Най-уязвимите пациенти, в частност тези над 70 години, трябва да ограничат социалните си взаимодействия драстично, някои специалисти са помолени да отложат неспешните грижи за тези хора, за да се избегне излизането им, чакането в чакални и пр.

Имунокомпрометирани пациенти

Освобождаване от карантина на имунокомпрометиран пациент:

  • Най-малко 10 дни след появата на симптомите
  • Най-малко 48 часа след отшумяване на треската
  • Най-малко 48 часа след изчезване на задуха
  • Носене на хирургическата маска за още 14 дни при възобновяване на професионалните дейности

Край на живота

  • Без грижи за тялото
  • Херметично покритие на тялото
  • Обикновен ковчег
Реклама

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!