Състояния и заболявания

Артериална хипертония (АХ)

Синоними: хипертония, есенциална (първична) хипертония, хипертонична болест (ХБ), хипертонична болест на сърцето (ХБС), хипертонична сърдечна болест (ХСБ), високо (артериално) кръвно налягане
На английски език: hypertension (HTN, HT), high blood pressure

Етиология и рискови фактори (РФ) за ХБ

Причините за появата на ХБ са неизвестни. Проучени са някои фактори на външната и вътрешната среда на организма, а също и някои вредни навици, които увеличават вероятността за появата на ХБ и влияят върху нейния ход и протичане.

Наследствена обремененост. Децата на родители с ХБ боледуват три пъти по-често от това заболяване в сравнение с децата на нормотензивни родители.

Намерена е висока корелация между стойностите на АН при монозиготните близнаци и значително по-ниска при дизиготните. Унаследяването на ХБ е полигенно, при което различни генетични фактори обуславят нарушения в синтеза и обмяната на биологично активни субстанции с пресорен и депресорен ефект, на активността на някои ензимни системи и на електролитния обмен. При ХБ са установени промени в гените, имащи отношение към системата ренин – ангиотензин – алдостерон (РААС) и към обмяната на катехоламините. Установен е полиморфизъм на гените, отговарящи за ангиотензинконвертиращия ензим (АСЕ), за предсърдния натриуретичен пептид и за ендотелния фактор, който има отношение към синтеза на азотен окис (NO). Предполага се, че за развитието на ХБ съществено значение имат и факторите на външната среда и вредните навици.

Злоупотреба с готварска сол. За възрастен човек минималната дневна нужда от готварска сол е 2 g, но реалната употреба е от порядъка на 10 до 30 g дневно.

При епидемиологични проучвания в различни географски райони е установена зависимост между количеството на употребената с храната сол и честотата на АХ. При натоварване с NaCl фамилно обременените с хипертония лица имат забавено излъчване на Na чрез бъбреците. От друга страна, не всички индивиди, злоупотребяващи със сол, имат повишено АН, т.е. налице са солево чувствителни и солево резистентни индивиди, като посочената солева чувствителност и нарушенията в обмяната на натрия са генетично обусловени. Злоупотребата с готварска сол като рисков фактор за АХ има по-голямо значение за лицата с напреднала възраст.

При лица с наднормена телесна маса честотата на АХ е от 4 до 6 пъти по-голяма в сравнение с тези с нормално тегло.

Предполага се, че значение тук имат повишените кръвен обем, ударен обем (УО) и минутен сърдечен обем (МСО) и намаленият глюкозен толеранс. Намалението на телесната маса води до понижение на АН.

Намалената физическа активност може да доведе до съдова дистония и нарушения в регулацията на АН с поява на хипертония. Физическата активност намалява симпатикусовия тонус и периферното съдово съпротивление (ПСС) и увеличава натриурезата.

Употребата на алкохол и в малки количества може да доведе до повишение на АН чрез увеличение на сърдечната честота (СЧ) и на МСО и отчасти посредством активиране на симпатикуса. За пресорния ефект на алкохола значение може да има и нарастването на клетъчния пермеабилитет за Na чрез потискане на Na-K-ATP-азата. При хронична злоупотреба с алкохол много често има АХ. Приемът на алкохол при хипертонично болни може да съдейства за по-рязко повишение на АН и поява на усложнения.

Психическото пренапрежение, повтарящият се психоемоционален или психосоциален стрес, необичайните условия на труд (силен шум, непрекъснато боравене с цифри) могат да доведат до нарушения в звената на ценралната нервна система (ЦНС), регулиращи АН.

Психическото пренапрежение може да бъде пусков механизъм за възникването на есенциална хипертония, за влошаване на болестта и за поява на усложнения, но не може да се разглежда като самостоятелна причина за есенциалната хипертония.

Възраст и пол. С напредване на възрастта АН показва тенденция за повишаване. Честотата на АХ е най-голяма при лица на възраст от 40 до 60 години. Във възрастовата група от 18 до 50 години хипертонията е по-честа при мъжете, а след 50 години – при жените. Счита се, че 2/3 от лицата над 65 години са със стойности на АН над 140/90 mm Hg.

Предполага се, че значение могат да имат и нарушения в ендокринните и бъбречните функции, потискане на депресорната функция на барорецепторите, атеросклероза на мозъчните артерии и на артериалните съдове на други паренхимни органи с развитие на хипоксия и др.

Автор(и): проф. д-р А. Еленкова, д.м.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Международна класификация на болестите - 10-та ревизия (МКБ-10)

Коментари