Артериална хипертония (АХ)
Съдържание
- Артериална хипертония (АХ)
- Измерване на АН
- Етиология и рискови фактори (РФ) за ХБ
- Патогенеза на ХБ
- Промени в хемодинамиката при ХБ. Патофизиология и патоморфология
- Клинична картина на ХБ
- Анамнеза на болен с АХ
- Физикално изследване на болен с АХ
- Други изследвания при болен с АХ
- Усложнения на ХБ. Диагноза на ХБ. Диференциална диагноза на ХБ
- Лечение на АХ. Немедикаментозно лечение на АХ
- Медикаментозно лечение на АХ
- Неотложни хипертонични състояния, изискващи спешно понижаване на артериалното налягане. Протичане и прогноза на ХБ
Усложнения на ХБ
- Церебрални – хеморагичен или тромботичен мозъчен инсулт, остра хипертензивна енцефалопатия, ПНМК
- Сърдечно-съдови – остра и хронична левокамерна и тотална СН, инфаркт на миокарда, ритъмни и проводни нарушения, дисекация на аортата
- Бъбречни усложнения – общо около 10% от болните с есенциална хипертония развиват ХБН – резултат на първична нефросклероза
Усложненията на ХБ нерядко водят до летален изход. Най-честата причина за смърт при мъжете е коронарната тромбоза (27.5%), на второ място е мозъчният инсулт (25.5%) и на трето – ЗСН. При жените с ХБ най-честата причина за смърт е мозъчният инсулт (45%), следван от ЗСН (19%), а на трето място се нарежда коронарната тромбоза (17%).
Диагноза на ХБ
Диагнозата на ХБ се поставя въз основа на установена АХ без ясна причина, при което се изключва възможността за симптоматична хипертония.
Диференциална диагноза на ХБ
Диференциалната диагноза на ХБ се прави със симптоматичните хипертонии.
Първичният скрининг на вторична АХ при паренхимни бъбречни заболявания (остри, подостри и хронични гломерулонефрити, хроничен пиелонефрит, бъбречна поликистоза, туберкулоза на бъбрека) включва анализ на урината и определяне на серумния креатинин. Дефинитивният скрининг на симптоматична хипертония при паренхимно бъбречно заболяване се базира на изследванията – креатининов клирънс, ехография на бъбреците, радиоизотопна нефрограма и, при необходимост, бъбречна биопсия.
Хипертония при стеноза на бъбречна артерия – диагнозата се поставя със сигурност със селективна бъбречна ангиография. Допълнителна информация се получава чрез разделно определяне на ренина в бъбречните вени. Първичен хипералдостеронизъм има при болни с алдостеронпродуциращ аденом или при билатерална хиперплазия на надбъбрека. Вторичен хипералдостеронизъм може да възникне при лечение с диуретици, при стеноза на бъбречна артерия и др. Налице е увеличение на калия в урината и намаление на натриевата уринна екскреция. Определянето на плазмения алдостерон дава възможност за точна диагноза на хипералдостеронизма. Първичният хипералдостеронизъм протича с ниски стойности на плазмения ренин и ангиотензин II. Повишени стойности на последните са характерни за вторичния хипералдостеронизъм. Със сцинтиграфия или компютърна томография (КТ) на надбъбреците може да се отграничи наличието на тумор от билатерална надбъбречна хиперплазия.
Феохромоцитом. Диагнозата се поставя въз основа на увеличена екскреция на катехоламини с урината и на наличие на тумор в надбъбрека, доказан със сцинтиграфия или с КТ.
Синдром на Cushing. Ексцесивна продукция или продължително приложение на глюкокортикоиди може да бъде причина за появата на хипертония. При синдрома на Cuhing има централно затлъстяване, луновиден фациес, характерни стрии на кожата на корема. Диагнозата се потвърждава при установяване на повишени стойности на плазмения кортизол в следобедните и вечерните часове и при увеличена 24-часова уринна екскреция на свободния кортизол.
Покана
Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!