Състояния и заболявания

Артериална хипертония (АХ)

06.10.2010, 22:28
Синоними: хипертония, есенциална (първична) хипертония, хипертонична болест (ХБ), хипертонична болест на сърцето (ХБС), хипертонична сърдечна болест (ХСБ), високо (артериално) кръвно налягане
На английски език: hypertension (HTN, HT), high blood pressure

Неотложни хипертонични състояния, изискващи спешно понижаване на артериалното налягане

Тук се включват състояния, които изискват незабавно понижение на АН с цел да се предотвратят по-нататъшни увреждания на засегнатите органи. Пациентите с посочените по-долу състояния изисквават незабавно хоспитализиране в интензивно или кардиологично отделение и парентерално приложение на хипотензивни средства:

  • Акцелерирана малигнена хипертония с едем на папилата
  • Мозъчносъдови заболявания
    • Хипертонична енцефалопатия
    • Тромботичен мозъчен инфаркт с тежка хипертония
    • Вътремозъчен кръвоизлив
    • Субарахноидален кръвоизлив
  • Сърдечни заболявания
    • Остра аортна дисекация
    • Остра левокамерна недостатъчност
    • Остър или застрашаващ миокарден инфаркт
    • След коронарна операция
  • Бъбречни заболявания
    • Остър гломерулонефрит
    • Бъбречна криза в резултат на колагенно съдово заболяване
    • Тежка хипертония след бъбречна трансплантация
  • Ексцесивни стойности на циркулиращите катехоламини
    • Феохромоцитомна криза
    • При взаимодействие на храни или медикаменти с МАО-инхибитори
    • Прилагане на симпатикомиметици (кокаин)
    • Rebound-хипертония след внезапно спиране на антихипертензивно лечение
  • Еклампсия
  • При хирургични интервенции
    • Тежка хипертония при пациенти с предстояща спешна операция
    • Постоперативна хипертония
    • Постоперативно кървене от съдови шевове
  • Тежки изгаряния на тялото
  • Тежък епистаксис
Табл. 8. Парентерални медикаменти за лечение на спешни хипертензивни състояния
Медикаменти Дози Начало на действие Продължителност на действие Специални индикации
Вазодилататори
Nitroprusside 0.25 – 10 mg/kg/min Незабавно 1 – 2 min Хипертонични кризи
Nitroglycerin 5 – 100 mg/min i.v. 2 – 5 min 3 – 5 min Коронарна исхемия
Diazoxid (Hyperstat) 5 – 100 mg болус или i.v.-инфузия 15 – 30 mg/min 2 – 4 min 6 – 12 h Няма абсолютни индикации
Nicardipine 3 – 15 mg/h i.v. 5 – 10 min 1 – 4 h Хипертонични кризи, внимание при остра СН
Hydralazine
10 – 20 mg i.v.
10 – 50 mg i.m.
10 – 20 min
20 – 30 min
 3 – 8 h Еклампсия
Адренергични инхибитори
Phentolamine 5 – 15 mg i.v. 1 – 2 min 3 – 10 min Катехоламинов ексцес
Esmolol 200 – 500 mg/kg/min за 4 min i.v., след това 50 – 300 mg/kg i.v. 1 – 2 min 10 – 20 min Аортна дисекация, постоперативна хипертонична криза
Labetalol 20 – 80 mg i.v. болус на всеки 10 min, инфузия 2 mg/min 5 – 10 min 3 – 6 h Хипертонични кризи без СН

Някои от изброените по-горе състояния изискват бързо (в рамките на около 1 час) понижаване на АН, докато при други то може да бъде по-бавно. При рязко понижаване на АН съществува опасност от органични увреждания в резултат на остра исхемия. Препоръчва се в началото по-бързо понижаване на систоличното налягане до около 180 mm Hg, а след това по-бавно понижаване до стойности под 160/95 mm Hg. Да се избягва рязко понижение на АН поради опасност от бъбречна, мозъчна или коронарна исхемия. Задържането на диастолното налягане в стойности над 130 mm Hg често е свързано с появата на остри съдови увреждания, като при някои пациенти те могат да настъпят и при по-ниски стойности, за разлика от други, при които и по-високи стойности на диастолното налягане не водят до сериозни увреждания. На практика всички пациенти с диастолно налягане над 130 mm Hg трябва да бъдат лекувани, като при едни лечението трябва да бъде парентерално, а при други – перорално. Възможността за бързо понижаване на АН е направила нитропрусида средство на избор при животозастрашаващи хипертонични реакции, но в същото време при него се изисква строго мониториране на налягането поради опасност от поява на тежки хипотонични състояния. От друга страна, не трябва да се забравя, че като медикамент, който е едновременно венозен и артериален дилататор, той намалява пред- и следнатоварването на сърцето и може да доведе до повишаване на вътречерепното налягане. По тази причина другите медикаменти за парентерално приложение се използват по-често – Nitroglycerin, Chlofazolin, Verapamil, бета-блокер, Furosemide. За пациенти, чието състояние не налага толкова спешно и бързо понижаване на АН, се предпочитат перорални медикаменти (Фурантрил, Пропранолол, Каптоприл, Хлофазолин, седатива). Не трябва да се прилага бързодействащ Нифедипин сублингвално (под езика) поради опасност от поява на тежки исхемични усложнения в резултат на рязко понижаващото се АН и рефлекторното активиране на симпатикусовата система (рефлекторна тахикардия с повишаване на О2-консумацията).

Автор(и): проф. д-р А. Еленкова, д.м.
Реклама

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Международна класификация на болестите - 10-та ревизия (МКБ-10)