Състояния и заболявания

Пневмонии

На английски език: Pneumonia

Пневмонията е остро или хронично възпаление на белите дробове, при което са засегнати алвеолите и/или интерстициумът.

Епидемиология

Пневмониите са най-честата причина за смъртен изход сред инфекциозните заболявания. Те са на пето място в статистиката на болестите, причиняващи смърт.

Класификация

Патоанатомична класификация
  • Според локализацията на пневмонията:
    • Алвеоларни пневмонии (често вследствие бактериални инфекции)
    • Интерстициални пневмонии (често вследствие вирусни инфекции)
  • В зависимост от разпростирането на пневмонията:
    • Лобарни (дялови) пневмонии
    • Лобуларни (огнищни) пневмонии
Етиологична класификация
  • Инфекциозни причинители (вируси, бактерии, гъбички, паразити)
  • Физически нокси (лъчения, чужди тела в бронхите)
  • Химически нокси (напр. дразнещи газове, аспириране на стомашен сок)
  • Нарушения на кръвообращението (напр. пневмония при инфаркт на белите дробове, белодробна емболия)
Клинична класификация
  • В зависимост от предшестващите заболявания:
    • Първични пневмонии: развитие на пневмония без наличие на предшестващи кардиопулмонални заболявания
    • Вторични пневмонии: последица от друго белодробно или сърдечно заболяване, напр.:
      • вследствие циркулаторни нарушения (застойна пневмония при левокамерна сърдечна недостатъчност, пневмония след инфаркт вследствие белодробна емболия, хипостатична пневмония при обездвижени пациенти на легло)
      • вследствие изменения в бронхите (бронхиален карцином, бронхиална стеноза, напр. вследствие чуждо тяло, бронхиектазии)
      • вследствие бактериални суперинфекиии (напр. при грип, коклюш и др.)
  • Според хода на заболяването:
    • Остри пневмонии
    • Хронични пневмонии

Етиология

При пневмониите с инфекциозна генеза инфекцията обиктовено се предава по въздушно-капков път.

Епидемиологията на отделните причинители зависи от:

  1. Мястото, на което възниква инфекцията:
    • Придобита в обществото пневмония (community-acquired pneumonias):
      • При новородени/кърмачета:
        • Пневмококи и Haemophilus influenzae
        • Хламидии и Pneumocystis carinii
        • Респираторно-синцитиален вирус и микоплазми
      • При млади пациенти:
        • Пневмококи (30 – 60%)
        • Haemophilus influenzae
        • Mycoplasma pneumoniae
        • Легионели
        • Chlamydia pneumoniae
        • Пневмотропни вируси – аденовируси, грип, парагрип А и В (евент. усложнени с бактериални суперинфекции, напр. със стафилококи)
      • При пациенти над 65-годишна възраст:
        • Причинителите са същите като при по-младите пациенти
        • Допълнително се включват грам-отрицателните инфекции (напр. клебсиели, ентеробактерии, Ешерихия коли)
    • Нозокомиални (вътреболнични) пневмонии (hospital-acquired pneumonias):

      Благоприятстващи фактори:

      • Предшестващи заболявания и слабост на имунната система
      • Интензивни грижи (напр. обдишване, стомашна сонда), аспирация

      Причинителите обикновено са микроорганизми, които колонизират пациента още през първата седмица на неговия престой в клиниката. Теоретически в съображение идват повечето причинители, вкл. и грам-отрицателни бактерии (60 – 80%):

      • Грам-отрицателни бактерии (Pseudomonas, Klebsiella, Enterobacter, Escherichia coli, Proteus, Serratia)
      • Staphylococcus aureus
      • Анаеробни пневмонии (особено при белодробни абсцеси, аспирационна пневмония)
      • Легионели
      • По-рядко срещани причинители
  2. Имунния статус на пациента

    При пациенти с имунен срив (напр. лечение с имуносупресори, цитостатици, наличие на малигнени лимфоми, левкози, СПИН, алкохолизъм, диабет и др.) възможният спектър на причинителите се разширява и към него се включват опортюнистични инфекции (които не играят значителна роля при нормално състояние на имунната система), напр.:

    • Pneumocystis carinii
    • Гъбички
    • Вируси (напр. цитомегален вирус, Herpes simplex virus, Varicella – Zoster virus)
    • Атипични микобактерии
    • По-редки причинители
  3. Географските условия и сезона (напр. честотният връх на вирусните и пневмококовите пневмонии е през зимните месеци, a Q-треската и орнитозата са най-разпространени през пролетта)

Патогенеза

Лобарна пневмония (напр. пневмококова пневмония)

Протича в 4 стадия:

  1. хиперемия (1-ви ден) – белите дробове са тъмночервени, кръвонапълнени;ри аускултация се чува crepitatio indux (отделните алвеоли все още съдържат въздух);
  2. червена хепатизация (2-ри – З-ти ден) – богатият на фибрин ексудат довежда до оформянето на консистенция с чернодробна плътност и придава на белия дроб сиво-червен цвят;
  3. сива и жълта хепатизация (4-ти – 8-ми ден) – налице е левкоцитна инфилтрация;
  4. разнасяне (лиза) (след 8-мия ден) – налице е ензимно втечняване на фибрина, разрушаване на левкоцитите, отхрачване на гнойния секрет; при аускултация се чува crepitatio redux (алвеолите отново съдържат въздух); пълното резорбиране на фибринозния ексудат продължава около 4 седмици; ако не настъпи разтваряне на фибрина, той се резорбира от гранулационна тъкан, в резултат на което настъпва необратима индурация, обозначавана като "хронична карнифицираща пневмония".
Лобуларна (огнищна) пневмония (напр. причинена от пневмо-, стрепто- и стафилококи)

Най-честата форма е бронхопневмония, т.е. десцендиращата инфекция от бронхите и белия дроб. Първоначално се образуват отделни алвеоларно-пневмонични огнища, които по-късно могат да се слеят.

Остри интерстициални пневмонии (причинени от вируси, микоплазми, рикетсии, хламидии)

Съществуват 3 форми:

  • септална перилобуларна (или интерлобуларна) форма;
  • перибронхиална форма (евент. с облитериращ бронхиолит);
  • фиброзиращ алвеолит.
Хронични интерстициални пневмонии

Белодробни фибрози.

Реклама

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Реклама