Състояния и заболявания

Артериална хипертония (АХ)

Синоними: хипертония, есенциална (първична) хипертония, хипертонична болест (ХБ), хипертонична болест на сърцето (ХБС), хипертонична сърдечна болест (ХСБ), високо (артериално) кръвно налягане
На английски език: hypertension (HTN, HT), high blood pressure

Класификация

Класификацията на АХ в зависимост от стойностите на артериалното налягане (АН) и дефинирането на изолирана систолна хипертония е отразено на табл. 1.

Табл. 1. Класификация на АХ според стойностите на АН (СЗО и МДХ, 1999 г.)
Категория Систолично АН (mm Hg) Диастолично АН (mm Hg)
Оптимално АН < 120 < 80
Нормално АН < 120 < 85
Високо нормално АН 130 – 139 85 – 89
Артериална хипертония    
1-ва степен (лека) 140 – 159 90 – 99
Подгрупа: гранична 140 – 149 90 – 94
2-ра степен (умерена) 160 – 179 100 – 109
3-та степен (тежка) > 180 > 110
Изолирана систолна АХ > 140 < 90
Подгрупа: гранична 140 – 149 < 90

Около 2/3 от младите хора с гранична хипертония с времето се връщат към нормотония.

Табл. 2. Класификация на АХ според стойностите на АН (Ръководство за лечение на АХ на Европейското дружество по хипертония и Европейското дружество по кардиология, 2003 г.)
Категория Систолично АН (mm Hg) Диастолично АН (mm Hg)
Оптимално АН < 120 < 80
Нормално АН 120 – 129 80 – 84
Високо нормално АН 130 – 139 85 – 89
1-ва степен АХ (лека) 140 – 159 90 – 99
2-ра степен АХ (умерена) 160 – 179 100 – 109
3-та степен АХ (тежка) > 180 > 110
Изолирана систолна АХ > 140 < 90

Когато стойностите на систоличното и диастоличното налягане са в различни категории, се приема по-високата категория. Изолираната систолна хипертония също може да се раздели на три степени съобразно стойностите на систоличното АН при диастолно налягане < 90 mm Hg.

Табл. 3. Класификация на АХ според стойностите на АН съгласно VII американски доклад (JNC VII), 2003 г.
Категория Систолично АН (mm Hg) Диастолично АН (mm Hg)
Нормално АН < 120 < 80
Прехипертония 120 – 139 80 – 89
1-ва степен хипертония 140 – 159 90 – 99
2-ра степен хипертония > 160 > 100
Изолирана систолна АХ > 140 < 90

В зависимост от етиологията АХ се разделя на първична или есенциална хипертония (хипертонична болест, ХБ), при която причината за повишението на АН е неустановена, и вторична или симптоматична хипертония, при която повишението на АН се дължи на друго съществуващо заболяване – бъбречно, ендокринно, неврологично и др. При около 95% от случаите с АХ се касае за есенциална хипертония и при около 5% има данни за симптоматична хипертония (табл. 4).

Систолни и диастолни хипертонии

  1. Първична, есенциална хипертония
  2. Хипертонии с установена причина
    1. Бъбречни
      • При паренхимни болести
        • Остри гломерулонефрити
        • Хронични нефрити
        • Бъбречна поликистоза
        • Диабетна нефропатия
        • Хидронефроза
      • При съдови заболявания
        • Стеноза на ренална артерия
        • Интраартериален васкулит
        • Ренинпродуциращи тумори
        • Ренопривна
        • Първична натриева задръжка (синдром на Liddle, синдром на Gordon)
    2. Ендокринни
      • Акромегалия
      • Хипотиреоидизъм
      • Хипертиреоидизъм
      • Хиперпаратиреоидизъм
      • Адренални нарушения
      • Кортикални нарушения
        • Синдром на Cushing
        • Първичен хипералдостеронизъм
        • Вродена адренална хиперплазия
        • Медуларни тумори (феохромоцитом)
        • Екстраренални медуларни тумори
        • Дефицит или инхибиция на 11-бета-хидроксистероиддехидрогеназа
        • Карциноиди
      • Екзогенни хормони
        • Естрогени
        • Глюкокортикоиди
        • Минералокортикоиди
        • Симпатомиметици
        • Еритропоетин
    3. Храни, съдържащи тирамин и МАО-инхибитори
    4. Коарктация на аортата
    5. Хипертония, причинена от бременност
    6. Неврологични нарушения
      • Увеличено интракраниално налягане
      • Сънна апнея
      • Квадриплегия
      • Остра порфирия
      • Фамилна дисаутономия
      • Оловно отравяне
      • Синдром на Gullian – Barrе
    7. Остър стрес
      • Психогенна хипервентилация
      • Хипогликемия
      • Изгаряния
      • Алкохолна абстиненция
      • След ресусцитация
      • Периоперативна
    8. Увеличен интраваскуларен обем
    9. Алкохол
    10. Никотин
    11. Циклоспорини

Систолни хипертонии

  1. Увеличен сърдечен дебит
    • Аортна клапна инсуфициенция
    • Артериовенозни фистули
    • Отворен дуктус артериозус
    • Тиреотоксикоза
    • Болест на Paget
    • Бери-бери
    • Ригидност на аортата
Табл. 4. Честота на различните диагнози при пациентите с АХ
Диагнози Честота (%)
Есенциална хипертония 89 – 95.3
Хронични бъбречни заболявания 2.4 – 5
Реноваскуларни заболявания 1 – 4
Коарктация на аортата 1
Първичен хипералдостеронизъм 0.1 – 0.5
Синдром на Cushing 0.1 – 0.2
Феохромоцитом 0.2
Употреба на перорални контрацептивни средства 0.8

При епидемиологични проучвания и в клиничната практика се използва класификацията на СЗО, при която в зависимост от засягането на таргетните органи (органите-мишени) от АХ се разграничават три стадия:

I стадий – без данни за сърдечно-съдово органно засягане.

II стадий – с органно засягане: левокамерна хипертрофия, структурни съдови промени в таргетните органи.

III стадий – с органно увреждане: левокамерна слабост, инсулт, хипертонична енцефалопатия, увредена бъбречна функция.

В зависимост от протичането на АХ тя се определя като бенигнена или малигнена. При малигнена хипертония стойностите на АН са екстремно високи, от порядъка на 250/140 mm Hg, с тежки съдови и органни увреждания: кръвоизливи и ексудати в ретината, хипертонична енцефалопатия или хеморагичен мозъчен инсулт, бъбречна и сърдечна недостатъчност.

За промените в очните дъна при АХ се използва класификацията на Keith, Wagener и Barker:

Стадий 0 – нормално очно дъно.

Стадий I – умерено стеснение на артериолите; съотношение на ширината на артериолите към тази на венулите – 1:2 или повече.

Стадий II – към промените от стадий I се добавя генерализирано или локализирано стеснение и усилен рефлекс на артериолите, прещипване на вените при кръстосване с артериолите.

Стадий III – към промените от стадий II се прибавят кръвоизливи и/или ексудати.

Стадий IV – към промените от стадий III се добавя оток на папилата.

Автор(и): проф. д-р А. Еленкова, д.м.
Реклама

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Международна класификация на болестите - 10-та ревизия (МКБ-10)