Състояния и заболявания

Артериална хипертония (АХ)

Синоними: хипертония, есенциална (първична) хипертония, хипертонична болест (ХБ), хипертонична болест на сърцето (ХБС), хипертонична сърдечна болест (ХСБ), високо (артериално) кръвно налягане
На английски език: hypertension (HTN, HT), high blood pressure

Патофизиология и патоморфология

При есенциална хипертония има хиперплазия на интимата на артериолите, отлагане на хиалин под съдовия ендотел, хиперплазия и хипертрофия на медиата и пропиване на съдовата стена с плазмени протеини. Тези промени водят до намаление на съдовия лумен и имат отношение към стабилизирането на АХ и поддържането на високо ПСС. С напредване на болестния процес настъпва хиалиноза и фиброза на артериолите. Този процес е изразен и в бъбреците с формиране на артериолосклеротична нефросклероза.

Промените в съдовете на ретината се установяват при фундоскопия. При хипертонична ангиопатия има спазъм на артериолите в ретината и усилен светлинен рефлекс. Артериолите имат вид на сребърни или медни нишки с начално нагъване на венулите (I стадий по Gunn – Salus). При ангиосклероза на ретината артериолите са задебелени, има прещипване на венулите на местата, на които те се кръстосват с артериолите. Има и силно увеличен светлинен рефлекс (II стадий по Gunn – Salus). При ретинопатия в резултат на есенциална хипертония могат да се наблюдават кръвоизливи и ексудат в ретината и оток на палилата на зрителния нерв.

При АХ в големите и средните по калибър артерии по-рано и в по-значителна степен се развива атеросклероза. Травмирането на аортата от повишеното АН може да доведе до медионекроза и до аортна дисекация.

Увеличеният левокамерен стрес, повишеното преднатоварване, стимулацията на симпатикуса и генетичното предразположение са фактори, които имат отношение към появата и развитието на левокамерна хипертрофия. При левокомерна хипертрофия диаметърът на миокардните клетки се увеличава като резултат на повишени белтъчен синтез и РНК в миоцитите и на фибриноген и ДНК във фибробластите в миокарда.

Обикновено хипертрофията на лявата камера (ЛК) при ХБ е симетрична и по-рядко асиметрична, с по-голяма дебелина на междукамерната преграда.

Хипертрофията на ЛК е рисков фактор за сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност и е свързана с:

  • нарушена диастолна функция на ЛК вследствие забавена и нарушена релаксация и затруднено пълнене;
  • миокардна исхемия в резултат на несъответствие между големината на мускулната маса и реалния коронарен кръвоток;
  • камерни аритмии от ектопични възбудни огнища в хипертрофиралия миокард;
  • систолна дисфункция на ЛК в късните стадии на заболяването като резултат на увеличен левокамерен стрес, дилатация на камерата, влошен контрактилитет и нарушена помпена функция с повишено налягане в ЛК в края на диастолата, повишено налягане в ляво предсърдие и в пулмо-капилярната област.
Автор(и): проф. д-р А. Еленкова, д.м.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Международна класификация на болестите - 10-та ревизия (МКБ-10)

Коментари