Бронхиална астма
Съдържание
- Бронхиална астма
- Етиология
- Патогенеза
- Клинична картина
- Лабораторни данни и други изследвания
- Усложнения
- Степени на тежест
- Диагноза
- Диференциална диагноза
- Лечение на бронхиалната астма
- Бронходилататори
- Глюкокортикостероиди
- Допълнителни лечебни мероприятия
- Лечение на статус астматикус
- Профилактика и прогноза
Лечение на статус астматикус
Статус астматикус - астматичен пристъп, който не се купира до 6 и повече часа от лечебни мероприятия, с развитие на резистентност към симпатикомиметичните препарати, нарушение на дренажната функция на бронхите и поява на хипоксемия и хиперкапния. Извършва се в интензивно отделение (интензивен сектор) под наблюдение на сърдечно-съдовата и дихателната система, контрол на водно-електролитното равновесие.
- Заемане на седящо положение.
- Седиране: Успокояващо отношение на лекаря и сестрата към болния. Поради потискащия им ефект върху центъра на дишането транквилизаторите (например Diazepam) следва да се избягват. При начална задръжка на въглероден двуокис, както и в амбулаторни условия, те са абсолютно противопоказани.
- Кислородолечение: В зависимост от тежестта на хипоксията нужният кислород (2 – 4 l/min) се внася през назална сонда. Да се следи за признаци на потискане на дишането и своевременно да се премине към асистирано (командно) обдишване.
- Глюкокортикостероиди i.v.
- Бронходилататори: Взема се предвид подходящото лечение. Интравенозно се внася теофилин (при контрол на плазмените нива) и/или бета-2-миметик i.v. или под формата на спрей. Важно: При предшестваща употреба на дозиран аерозол интравенозното внасяне на симпатикомиметици не е съвсем безопасно (тахикардии, хипокалиемия и др.). Парентерално лечение със симпатикомиметици се препоръчва само у млади пациенти и при пулсова честота под 120 – 130 удара/минута. При останалите се предпочита парентерално лечение с теофилин при контрол на плазменото му ниво.
- Секретолитици: адекватно оводняване, евентуално антибиотици, глюкокортикостероиди.
- Евентуално апаратно дишане, ендоскопско аспириране и бронхиален лаваж: Индикации: при остра дихателна недостатъчност с рО2 < 50 и рСО2 > 55 Тогг и респираторна ацидоза. При съществуваща хронична хиперкапния могат да бъдат толерирани и по-високи стойности на рСО2. Мускулното изтощение на диафрагмата с парадоксален инспираторен тираж (хлътване) на коремната стена, както и прогресиращото помрачаване на съзнанието представляват показания за провеждане на обдишване. При неефективно механично обдишване вследствие застоя на секрет в бронхите се прибягва до бронхоскопски лаваж (употреба на 0.9%-ен солеви разтвор).
- Профилактика на стрес-улкуса (например даване на Н2-блокери или антиацидни средства).
- При астматичен статус да се избягват: антитусивни (противокашлични) средства, бетаблокери, ацетизал, седатива (потискат дишането), парасимпатикомиметици (Pilocarpin, Carbachol и др.), катетеризация на подключичната вена (повишена опасност от пневмоторакс). По възможност дигиталисовите препарати също трябва да бъдат избягвани (опасност от ритъмни нарушения вследствие на хипоксемията и действието катехоламините).
N.B. Всеки пристъп на бронхиална астма трябва да бъде възприеман като сериозно състояние и пациентът трябва да бъде закаран в болница (придружен от лекар) и подложен на интензивен медицински контрол. Да не се предприемат прибързани агресивни терапевтични мерки (интубация и обдишване) преди изчерпване на всички останали възможности.
Симптоми
- Атопия – наследствено предразположение
- Прояви алергични предшестващи
- Инфекции предшестващи на горните дихателни пътища
- Начало на болестта остро
- Общо състояние тежко
- Задух пристъпен
- Задух нощен
- Задух предимно експираторен
- Кашлица дразнеща
- Храчки стъкловидни оскъдни след пристъпа
- Храчки – спирали на Куршман (Curschmann)
- Ортопнея
- Гръден кош бъчвовиден
- Перкуторен тон хиперсонорен
- Дишане забавено
- Дишане със спомагателните дихателни мускули
- Дишане везикуларно отслабено
- Дишане с удължено издишване
- Дишане свиркащо
- Хрипове сухи
- Хрипове свиркащи
- Еозинофилия
- ФИД (функционално изследване на дишането) – обструктивен тип вентилаторна недостатъчност
- ФИД (функционално изследване на дишането) – увеличено съпротивление на дихателните пътища
- ФИД (функционално изследване на дишането) – намалена проходимост на дихателните пътища
- ФИД (функционално изследване на дишането) – бронходилататорен тест (+)
- Рентгенография на белите дробове – светли белодробни полета
- Рентгенография на белите дробове – ниска диафрагма
- Храчки – еозинофилни клетки
- Храчки – кристали на Шарко – Лайден (Charcot – Leyden)
- Проба провокационна с алерген (+)
- КАП (кожноалергични проби) – бърз тип свръхчувствителност (+)
- КАП (кожноалергични проби) – бавен тип свръхчувствителност (+)
На вашето внимание
Консенсуси
Състояния и заболявания
Покана
Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!