Пакет от закони регламентира сурогатното майчинство

Пакет от поправки в различни закони, регламентиращи т.нар. сурогатно или заместващо майчинство, е внесла депутатът от „Атака“ Калина Крумова в последния ден преди парламентарната ваканция.

Наред с промени в Закона за здравето, определящи кой има право да се възползва от заместващо майчинство и кой може да стане сурогатна майка, се формулират и социално-осигурителните придобивки за двете жени, както и отношенията между родителите и заместващата майка.

Крумова започна инициативата за регламентирането на сурогатното майчинство малко след избирането ѝ за депутат, като досега бяха проведени множество срещи и консултации, за да се определят законово всички аспекти.

Основният мотив на Крумова за инициативата ѝ бе, че и в момента съществува заместващото майчинство, но е обект на търговия на черно. Законовата регламентация обаче също дава възможност за пазарлък, тъй като се посочва, че се забранява възнаграждаване на износващата плода жена, но могат да бъдат заплатени „разумните разноски във връзка със здравословното поддържане на бременността, необходимите разноски за възстановяването ѝ след раждането, както и финансовото обезпечаване във връзка с временната ѝ нетрудоспособност“. Поемането на тези разноски и точният им размер обаче се разписват в договор, което елиминира възможността от последващо изнудване. Контрактът урежда и отношенията между съпрузите, които искат да се сдобият с дете по този начин, и сурогатната майка, която дава изричното си съгласие да износи детето на двойката.

С промени в Семейния кодекс изрично се посочва, че родител на детето е жената, ползваща се от заместващото майчинство.

Психологическа помощ за участниците в сделката

С промени в Закона за здравето се посочва, че от заместващо майчинство могат да се ползват само съпрузи с установено при жената безплодие, като поне единият от двамата трябва да е български гражданин. Безплодието на жената трябва да е свързано с проблеми с матката, нейното отстраняване или проблеми, непозволяващи износването на плода. Ще се допуска и заместващо майчинство с донорска яйцеклетка, но тя не трябва да бъде от сурогатната майка.

Освен това съпрузите трябва да са вписани в регистъра на желаещите да се възползват от заместващо майчинство. Съпрузите трябва да преминат и етап от програма за психологическа помощ при заместващо майчинство.

Заместваща майка може да бъде само жена, която е български гражданин на възраст между 21 и 43 години и има поне едно живородено дете. Тя трябва да има удостоверение, че е клинично здрава и способна да износи бременност, от медицински екип, включващ акушер-гинеколог и лекар по вътрешни болести. Двама психолози пък трябва да дадат заключение, че сурогатната майка е в добро психическо здраве. Жената също така трябва да е преминала през програма за психологическа помощ при заместващо майчинство.

Сурогатна майка – не повече от два пъти

Няма да се допуска една жена да стане сурогатна майка повече от два пъти, за да се избегне възможността някои жени да превърнат това в професия. Заместващата майка трябва да има здравна застраховка и застраховка живот, действаща за срока от началото на процедурите по асистирана репродукция до 90 дни след раждането или прекратяането на процедурата.

В предложените от Крумова текстове се предвижда дейностите по асистираната репродукция при заместващо майчинство да се финансират от държавата, както сега се финансират ин витро процедурите. Медицинските заключения също ще се правят от членове на Обществения съвет на фонд „Асистирана репродукция“.

Отпуск за биологичната и заместващата майка

С промени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване се регламентира и социалният аспект на сурогатното майчинство.

Работничката или служителката, която е биологична майка при заместващо майчинство, има право на отпуск, приравнен на отпуска поради бременност и раждане, в размер на 365 дни от деня на раждането на детето, като за същия период получава парично обезщетение. Осигурената за общо заболяване и майчинство заместваща майка има право на отпуск и парично обезщетение, приравнено на това при бременност и раждане, за срок 87 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.

В мотивите към законопроектите се посочва, че по данни на СЗО в България партньорите с репродуктивни проблеми са 270 000. В една трета от случаите стерилитетът се открива при мъжа, в друга една трета причините за безплодието са при жената и в последната една трета – комбинация от фактори. „За да направим България държава, където хората да не се срамуват или страхуват от репродуктивните си проблеми, където да могат да бъдат родители, да отгледат и възпитават децата си, е необходимо държавата да поеме отговорността за тях“, посочва в мотивите си Крумова.