Язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника

Патогенеза

За разбирането на патогенезата на язвената болест историческо значение имат следните теории за патогенезата на язвената болест:

• Травматичната теория на L. Aschoff
• Пептичната теория на Cl. Bernard
• Невровегетативна теория на B. Bergman
• Нервнорефлекторната теория на R.Rossie
• Кортиковисцералната теория на К.Быков и И.Курцин
• Хормоналната теория на S. Gray
• Имунната теория на П.Сапроненков и др.

Обединяващо звено на съвременните схващания за улцерогенезата е концепцията за нарушено равновесие между защитните и агресивни фактори.

Нарушава се равновесието между агресивните фактори и защитните механизми на стомашната лигавица

• Агресивни фактори:
  • Ендогенни: солна киселина и пепсин ("пептично заболяване"), жлъчка
  • Екзогенни: стрес, тютюнопушене, нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, Helicobacter pylori (HP)

Важно!: без наличието на киселинност и HP не е възможно развитието на язва!

• Защитни фактори:
  • Слузно-бикарбонатна секреция
  • Регенерация на епитела
  • Микроциркулацията

Простагландините играят ключова роля в регулацията на защитните механизми. Тютюнопушенето и нестероидните противовъзпалителни средства подтискат синтезата на простагландините. У 95% от пациентите с дуоденална язва се открива Helicobacter pylori. Той се доказва и в 75% от пациентите със стоиашна язва, както и при около 50% от здравите над 50 годишна възраст (при което с напредване на възрастта нараства честотата). Хипотеза: причиненият от Helicobacter pylori (HP) гастрит е основното заболяване: язвата е последица от него при предразположени лица.