Изследвания и процедури

Хемоглобин

На английски език: haemoglobin, hemoglobin (Hb, Hgb)

Функция на хемоглобина

Хемоглобинът е най-широко разпространеният белтък сред бозайниците. Неговата достъпност за изследване и значението му при физиологични и патологични състояния обуславят големия интерес на специалистите по хематология, генетика и молекулярна биология за проучване процесите на синтез, регулация и функциониране. Молекулярната патология бележи своето начало с откритието на структурния дефект в HbS от Linus Pauling през 1949 г. Хемоглобинът свързва кислород и въглероден двуокис. Въглеродният двуокис се пренася чрез карбаминовръзки. Под въздействие на окисляващи вещества желязото на хема се превръща от Fe++ във Fe+++. Образува се метхемоглобин. Нормално метхемоглобинът е около 0.5% от общия хемоглобин. Заболяванията с повишено съдържание на метхемоглобин в еритроцитите се наричат метхемоглобинемии. Вродените форми на тези заболявания се дължат или на наличие на аномални хемоглобинови варианти, или на ензимни дефекти в обменните пътища, които са отговорни за непрекъснатото редуциране на образуващия се метхемоглобин (например недостиг на метхемоглобинредуктаза).

Показания за изследване

  • Анемии
  • Кръвозагуби
  • Нарушения на водно-електролитното равновесие
  • Полиглобулия

Биологичен материал

Капилярна кръв, венозна кръв, взета с EDTA.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!