Клирънсови изследвания

Основни положения и предназначение на клирънсовите изследвания

С понятието клирънс (от англ. clear - чистя) се означава плазменият обем (Vp), който за единица време се "очиства" от дадено вещество. Бъбречният клирънс може да се дефинира и като количеството (обема) плазма, в което е било разтворено определено количество от дадено вещество, отделено в урината за определено време. За установяване на величината на бъбречния клирънс има две принципно различни възможности:

• класическо определяне на клирънса
• кинетично определяне на клирънса

Класическото определяне се основава на следните подходи:

• Установяване на концентрацията на изследваното вещество в плазмата, съответно в серума (Ср)
• Определяне на количеството на търсеното вещество, отделено в урината за определено време. Урината трябва да се събира за определен период. Трябва да бъдат определени концентрацията на веществото в урината (Сu), обемът на събраната урина (Vu) и времето, през което е събирана (t)
• Измерват се ръстът и телесната маса на изследвания, доколкото по правило клирънсовата величина се отнася към телесната повърхност, която се получава с помощта на номограма от ръста и телесната маса (вижте таблици 1 и 2)

За да бъдат осигурени надеждни и достоверни резултати, трябва да се спазват две основни изисквания:

• Концентрацията на изследваното вещество в плазмата не трябва да бъде обект на значителни колебания в клирънсовия период
• Всички анализи, въз основа на които се изчислява клирънсът, трябва да бъдат извършени особено грижливо. В практическата дейност тези изисквания все още се подценяват.

Най-грубите грешки се допускат при събирането и измерването на обема на урината. Понякога при изчисляване на телесната повърхност не се използват актуализирани данни за ръст и телесна маса. В лабораторията трябва да се обръща особено внимание на точното разреждане на урината с оглед нуждите на съответното изследване. Ако дори само едно от тези изисквания не е спазено, резултатът от клирънсовото изследване ще бъде погрешен. Препоръчва се да се провеждат клирънсови изследвания и изчисляват клирънси само при условия, че е осигурено строго спазване на всички необходими изисквания. Според това, дали се изследва очистването на вещество, което е резултат на обменните процеси в организма на изследвания, или на вещество, което е въведено в организма  "отвън" чрез еднократна инжекция или продължителна инфузия, се говори за ендогенен или екзогенен клирънс.

Общи характеристики на класическите клирънсови изследвания:

• Измерваното вещество се образува в хода на обменните процеси в организма или се въвежда чрез продължителна инфузия
• Концентрацията на изследваното вещество в плазмата се определя в резултат на еднократно вземане на кръв или по-рядко въз основа на малък брой кръвни проби
• Всички грешки, свързани с отделните параметри, чрез които се изчислява клирънсовата величина, оказват влияние върху крайния резултат и поради това той е обект на относително голямо разсейване

Примери: креатининов клирънс, инулинов клирънс, клирънс на РАН.

Кинетичното определяне на клирънса се основава на проследяване на промените в плазмената концентрация на въведено чрез еднократна венозна инжекция екзогенно вещество. За целта се осигуряват неколкократни определения. По скоростта на намаляване на концентрацията на веществото математически се извежда величината на клирънса.

Характерни особености на кинетичните клирънсови изследвания:

• клирънсовото вещество се въвежда еднократно
• кинетиката на намаляване на концентрацията на веществото в плазмата се проследява чрез многократни вземания на кръв през периода на изследване
• отпадат събирането на урина и измерването на нейния обем
• клирънсовата стойност се изчислява въз основа на по-малко параметри и поради това в нея се включват по-малък брой източници на грешки; избягва се основният източник на грешка - събирането на урината.

Пример: клирънс на 51-Cr-EDTA.

Приложени таблици:

Таблица 1: Определяне на телесната повърхност у възрастни

Таблица 1: Определяне на телесната повърхност у деца