Изследвания и процедури

Пикочна киселина

На английски език: Uric acid

Показания за определяне на пикочна киселина

  • подагра
  • контрол на лечението на хематологични и неопластични заболявания (цитостатично лечение)
  • динамично проследяване на заболявания, протичащи със значителен разпад на тъкани
  • отравяне с олово и берилий
  • продължително гладуване
  • динамичен контрол на заболявания, в хода на които има намалено отделяне на пикочна киселина (хиперпаратиреоидизъм, хипертиреоидизъм, акромегалия, гликогенози)
  • контрол на лечение с лекарства, които потискат секрецията на пикочна киселина в дисталните тубули

Пикочната киселина се образува в човешкия организъм като краен продукт на разграждането на пурини. Образуващият се след ензимна хидролиза и дезаминиране от аденозинтрифосфат (АТФ), съответно от гуанозинтрифосфат (ГТФ)  хипоксантин и съответно ксантин, се окислява от ксантиноксидазата до пикочна киселина. Пикочната киселина се освобождава в извънклетъчната течност и преминава в кръвната плазма. Там се намира почти изцяло под формата на урат. Образува лесно дисоцииращи комплекси с албумина и други плазмени белтъци. Разтворимостта на пикочната киселина е по-ниска от тази на натриевия урат. Поради това при хиперурикемия се отлагат преди всичко кристали пикочна киселина, което е свързано и с намаляване на рН на кръвта. В бъбреците пикочната киселина се филтрира през гломерулите и чрез активен транспорт напълно се резорбира обратно в проксималните тубули.

Отделяната в урината пикочна киселина постъпва там с помощта на активна секреция през дисталните тубули. Плазмената концентрация на пикочната киселина (урата) представя равновесие между образуването и екскрецията на веществото. В организма има общо количество от около 6 mmol урат, 70 % от които се отделят ежедневно - 2/3 c урината и 1/3 през червата. В червата под действието на бактериални урикази пикочната киселина се превръща в алантоин.

Биологичен материал

  • серум;

Принцип на изследването

Понастоящем се ползват както ензимни методи, така и химически методи, които се основават на реакция с фосфо-волфрамовата киселина.

  • Ензимно определяне: от пикочната киселина в присъствието на кислород и вода и под влиянието на ензима уриказа се получава алантоин, въглероден двуокис и водороден прекис. За определяне на количеството отделен водороден прекис се използват други индикаторни реакции.
  • Химическо определяне: в алкална среда пикочната киселина редуцира фосфо-волфрамова киселина до синьо оцветен цветен продукт, чийто интензитет се измерва фотометрично.

Заболявания

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Коментари