Пикочна киселина

Пикочната киселина се образува в човешкия организъм като краен продукт на разграждането на пурини. Образуващият се след ензимна хидролиза и дезаминиране от аденозинтрифосфат (АТФ), съответно от гуанозинтрифосфат (ГТФ), хипоксантин, съответно ксантин, се окислява от ксантиноксидазата до пикочна киселина. Пикочната киселина се освобождава в извънклетъчната течност и преминава в кръвната плазма. Там се намира почти изцяло под формата на урат. Образува лесно дисоцииращи комплекси с албумина и други плазмени белтъци. Разтворимостта на пикочната киселина е по-ниска от тази на натриевия урат. Поради това при хиперурикемия се отлагат преди всичко кристали пикочна киселина, което е свързано и с намаляване на рН на кръвта. В бъбреците пикочната киселина се филтрира през гломерулите и чрез активен транспорт напълно се резорбира обратно в проксималните тубули.

Отделяната в урината пикочна киселина постъпва там с помощта на активна секреция през дисталните тубули. Плазмената концентрация на пикочната киселина (урата) представя равновесие между образуването и екскрецията на веществото. В организма има общо количество от около 6 mmol урат, 70% от които се отделят ежедневно – 2/3 c урината и 1/3 през червата. В червата под действието на бактериални урикази пикочната киселина се превръща в алантоин.

Показания за определяне на пикочната киселина

• Подагра
• Контрол на лечението на хематологични и неопластични заболявания (цитостатично лечение)
• Динамично проследяване на заболявания, протичащи със значителен тъканен разпад
• Отравяне с олово
• Отравяне с берилий
• Продължително гладуване
• Динамичен контрол на заболявания, в хода на които има намалено отделяне на пикочната киселина (хиперпаратиреоидизъм, хипертиреоидизъм, акромегалия, гликогенози)
• Контрол на лечение с лекарства, които потискат секрецията на пикочната киселина в дисталните тубули

Биологичен материал

• Серум

Принцип на изследването

Понастоящем се ползват както ензимни методи, така и химически методи, които се основават на реакция с фосфоволфрамовата киселина.

• Ензимно определяне – от пикочната киселина в присъствието на кислород и вода и под влиянието на ензима уриказа се получава алантоин, въглероден двуокис и водороден прекис. За определяне на количеството отделен водороден прекис се използват други индикаторни реакции.
• Химическо определяне – в алкална среда пикочната киселина редуцира фосфоволфрамоваjd киселина до синьо оцветен цветен продукт, чийто интензитет се измерва фотометрично.