Тежки крака

Само обучен кинезитерапевт трябва да прави лимфния дренаж, и то единствено на ръка

Диганозата „рак“ идва неочаквано. Винаги. След шока „Не е възможно“ идват и въпросите „Защо точно на мен“. Внезапно светът се разделя на две. Другите, които са здрави, и аз – болният, който тръгва да „обслужва“ болестта.

Пътят е ясен – операция, химиотерапия, лъчелечение...

И докато медицината се бори с раковите клетки, плъзнали из тялото, човек отново търси място сред здравите. След безсънните нощи иска съчувствие, съвет и подкрепа. Защото всичко му се случва за първи път. И никой не го подготвя за това изпитание.

За лечението има твърда схема, докато възстановяването от болестта и от агресивното лечение върви по индивидуален план. За всеки е различен – обща слабост, повръщане, загуба на коса, ремисии с различен срок.

И една вечер човек усеща как краката му изпълват обувките до пръсване. Деколтето се очертава и се впива в месото, дори да сме купили половин номер по-големи обувки, те упорито отказват да се разделят с крака, който е отекъл болезнено. Нещо разпъва кожата отвътре, а след почивка и сън отокът не намалява, нито преминава от само себе си. Друг път ръката отича. Може обиколката да се е увеличила с половин сантиметър, а в най-лошия случай може да е над 2... И пак става внезапно.

„Лимфният едем често идва след онкологично лечение независимо от вида на рака – на гърдата, матката, простатата... Метастазите обхващат централни лимфни възли, а след оперативното им отстраняване лимфата трябва да използва периферни пътища. Лъчелечението също уврежда и „изгаря“ тези съдове, които са изключително нежни. И ако болният не знае и не спазва определен режим на живот, ако не открие специалист, за да прави мануален лимфен дренаж, несъзнателно може да влоши състоянието си“, обяснява кинезитерапевтът Бойка Павлова от Военномедицинска академия, която е завършила 3-месечен курс в Института по лимфология в Германия. Тя е един от малкото специалисти у нас, преминала специално обучение в немската клиника на Фьолди.

С времето застоят на лимфата, който е причина за тежките крака, става по-сериозен. Хората не знаят къде и каква помощ да търсят. Ако решат да чакат отокът да се разнесе, ще сбъркат. Болестта напредва, а влезе ли в трети стадий, няма път назад. Терапията може леко да подобри състоянието, но вече има необратими последствия.

„Ако човек реши да пробва традиционен масаж, ще донесе по-голяма вреда – активните движения увеличават производството на лимфна течност и отокът, вместо да се разнесе, се увеличава. Единственото решение е лимфният дренаж, превръзката и упражнения. Малко специалисти у нас са обучени и могат да го прилагат“, разказва Павлова, която преди години за първи път въвежда метода на лечение на лимфедемите чрез мануален лимфен дренаж и в България.

Тя прилага системата в Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина във Военномедицинска академия, където работи като старши рехабилитатор, както и в столичното сдудио „Релакс“.

„Мануалният лимфен дренаж е особен. Движенията са различни от обичайните масажни похвати – няма разтриване, нито натиск, а само леко притискане с изпомпващо-изтласкващи движения. Всяко се повтаря до 10 пъти. Обработва се цялото тяло“, обяснява Павлова. Докато разказва, ръцете ѝ се движат ритмично. Започват от врата, за да стимулират така наречения нервус вагус, като освобождават лимфните съдове под мишниците и в ингвиналните гънки.

„Лимфните съдове са като скачените. Освобождаваш едни, а лимфата преминава в други. Затова дренажът се прави методично по цялото тяло. Обработват се гърбът, коремът, а накрая и краката“, обяснява Павлова.

Когато лимфният дренаж приключи, върху кожата се слага мека подложка, а върху нея се прави многослойна превръзка. Навива се и специален бинт, който е слабо еластичен. Целта е да задържи резултата от дренирането и лимфата да не се върне обратно в съда.

Курсът на лечение е различен за всеки и зависи от степента на отока. Терапията се прави последователно 20 дни, след това процедурите се разреждат през един ден, два пъти седмично, а накрая – 2 пъти в месеца. Всеки се обучава сам да си слага превръзките. А след като отокът спадне и се разнесе, може да се носи бандажна превръзка, еластичен чорап или ръкав. След това на шест месеца един път се прави серия от 10 – 15 процедури. Важна е и гимнастиката, която всеки учи по време на терапията.

Анатомия

Лимфата и лимфните съдове са без цвят и прозрачни. Не се виждат. Затова са били открити случайно едва през XVII в. По време на аутопсия на куче лекарите вкарват във вените му контрастно вещество и виждат, че то отива в някакви каналчета, които до този момент са били неизвестни на науката – а именно в лимфната система.

В тази сложно устроена плетеница от съдове и възли движението е еднопосочно, лимфата не циркулира като кръвта. Тя се „ражда“ в пространство между тъканите, улавя се от капиляри, минава в по-големи съдове. От там се излива в кръвоносната система и чрез бъбрещите се изхвърля навън.

Кинезитерапевтът Бойка Павлова съветва:

• Комбинираната терапия, която включва мануална терапия за лимфен дренаж, се прави от обучен и опитен специалист заедно с поставяне на бандаж и упражнения. Тя трябва да започне веднага след онкологичната операция, защото има за цел да предпази здравите лимфни съдове от увреждане.
• За онкоболните апаратният лимфен дренаж и криотерапията са противопоказни.
• Кожата трябва да се пази от всякакви изгаряния и наранявания – печка, ножове, в градината. Ако се нарани, за да се предпази от инфекция, трябва да се сложи дезинфектиращ гел.
• Разумно е да се избягват спортове с риск от удар. Дори и минимална травма може да доведе до оток. Най-подходящо е плуването.
• Пренатоварването вреди. Дългото ходене по неравен терен, както и мъкненето на тежки куфари и торби е нежелателно.
• Високите температури – сауна, слънце, термални бани, както и ниските, с риск от измръзване, могат рязко да влошат състоянието.
• Тясното и стегнато бельо не е подходящо, защото притиска и затруднява дренажа на лимфата.