БЛС внесе в НС становище за нуждата от закон за спешната помощ

За парамедици да бъдат обучени работещите на телефон 112 и шофьорите на линейките, предлагат от БЛС

Българският лекарски съюз (БЛС) изпрати до председателя на Комисията по здравеопазване г-жа Десислава Атанасова свое становище, свързано със Законопроект за изменение и допълнение на ЗЗО, внесен от депутати от БСП в Народното събрание.

Становище на работната група за спешната медицинска помощ към БЛС

Относно необходимостта от изработване на закон за спешната помощ

(Във връзка с дейността на сформираната на национална среща по въпросите на спешната помощ в БЛС комисия)

Продължаващата вече 17 години реформа в спешната помощ до момента се крепи единствено на концепции и наредби на МЗ, които сами по себе си са недостатъчни да осигурят приемственост и перспективи за развитието на дейността в дългосрочен план. Спешната помощ, като елемент от националната сигурност на страната, трябва да отговори на голям кръг от потребности и взаимовръзки, които могат да се базират единствено в закон и да бъдат допълнително подкрепени от наредби, регламентирани в него.

За да се пристъпи към изработването на закон за спешната помощ, е необходимо:

І.1. Становището на всички медицински специалисти, упражняващи дейността. Това ще рече, че първо трябва да се проведе подробна дискусия по всички ЦСМП в страната и да се вземат необходимите становища относно рамката на закона.

2. Всички районни колегии на БЛС трябва да бъдат запознати с резултата от воденото обсъждане и да вземат съответното писмено становище по въпроса.

3. На национално ниво, под егидата на УС на БЛС, трябва да се формира група за натиск, която аргументирано и с документираните становища на районните колегии трябва да ангажира притежаващите законодателна инициатива да пристъпят към подготовка за изработване на закона за спешната помощ.

4. Подготовката на закон за спешната помощ изисква сериозна юридическа аргументация и промяна в целия набор закони, касаещи медицинското обслужване на населението, а именно Закон за здравето, Закон за лечебните заведения, Закон за здравното осигуряване и т.н.

ІІ.1. Законът основно да постулира понятието „спешна помощ“, от което произтичат всички наредби и подзаконови актове, касаещи оказването на спешна медицинска помощ.

• Стандартите за екипировка и оборудване на санитарни автомобили.
• Регламентите за продължителност на ползване на транспортните и авиационни средства в системата на спешната помощ.
• Алгоритмите за оказване на спешна помощ.
• Медицинските стандарти по спешна медицина.
• Уредбата, осигуряваща непрекъсваемост на информационния поток от ЦСМП към ПИМП и БМП. Много подробно трябва да бъде регламентиран документооборотът в ЦСМП.

2. Законът следва да регламентира статута на работещите в центровете и филиалите за спешна медицинска помощ, като бъде изравнен с този на служителите на полицията и пожарната поради вменените им аналогични отговорности и задължения и поради факта, че са задължителни звена от системата за национална сигурност и националната система за реакция при бедствия и аварии.

3. Законът трябва да регламентира изграждането на авиационно-спасителен отряд като елемент от системата на спешната помощ на национално ниво.

4. Законът трябва да формулира квалификационни изисквания, от които произтичат наредбите за квалификация на персонала на ЦСМП.

5. Законът трябва да урежда задължителното, отделно финансиране на спешната помощ и да създава възможности на ЦСМП да оперира като самостоятелен стопански субект, което ще рече да ползва финансиране от държавата, от общините, от НЗОК, от застрахователните компании, от самостоятелна дейност.

6. Законът трябва да регламентира санкциите при неправомерно ползване на спешна помощ.

7. Законът трябва да регламентира защитата на персонала, работещ в екстремни условия.

8. Законът следва да задължава всички болнични заведения със статут на МБАЛ и спешни приемни отделения да разполагат с автомобилен транспорт, отговарящ на стандартите за оборудване на линейка, комуникационно подсигурен и функционално подчинен на ЦСМП.

ІІІ. Анализът на изброеното в т. ІІ на ниво БЛС следва да бъде задължително поставен на обсъждане и решение от събор на БЛС. Промените в кардинална сфера на здравеопазването, каквато е спешната помощ, следва да се предприемат след категоричното съгласуване в медицинското съсловие.

До изготвянето и приемането на закона предлагаме:

1. Да бъде разрешено на работещите лекари да специализират по всички клинични специалности по старата наредба за специализация (в ритъм – 3 месеца специализират, 3 работят) без явяване на изпит и бройката да бъде отделна.

2. Да бъдат задължени една година след придобиване на специалност да работят в спешната помощ.

Така ще бъде разрешен проблемът с човешкия ресурс и няма да се наруши Европейската конвенция за равен достъп до специализирана медицинска помощ на населението при отпадане на дейности от дадени лечебни заведения и закриването им. Разрешаването на специализация само по спешна медицина няма да реши кадровия проблем в центровете. Тази специалност няма възможност за кариерно развитие. В този период на придобиване на специалности спокойно ще може да бъде извършено преструктурирането на лечебните заведения.

3. За парамедици да бъдат обучени работещите на телефон 112 и шофьорите на линейките, като бъде определено времето, начинът на заплащане и кой ще работи на техните места.

4. Да бъде регламентирано периодичното обучение на работещите в СМП чрез програми и курсове за следдипломно и продължително медицинско обучение.

Изготвили становището: членовете на работната група по проблемите на спешната медицинска помощ към БЛС: д-р Веселин Господинов, зам.-председател СИМП на РК на БЛС – Пловдив; д-р Марияна Кирилова, председател на РК на БЛС – Велико Търново и завеждащ ФСМП – Горна Оряховица; д-р Николай Дойчинов, представител на РК на БЛС – Пазарджик и работещ в ЦСМП – Пазарджик; д-р Георги Ставракев, зам.-председател на УС на БЛС – председател на комисията за спешната медицинска помощ към БЛС.