Хламидийна пневмония

Възпаление на белодробния интерстициум, предизвикано от хламииди.

Епидемиология

Пневмониите, причинени от хламидии, съставляват 6 до 17% от амбулаторните пневмонии.

Етиология

Хламидиите са облигатни вътреклетъчни микроорганизми, родственици на бактериите. Притежават ДНК, РНК, клетъчна стена, подобна на грам-отрицателните бактерии. Имат ензими, специфични антигени и са чувствителни към някои видове антибиотици.

Хламидии, които могат да предизвикат развитието на пневмония при човека:

• Chlamidia trachomatis – причинява пневмония у новородени. Детето може да се инфектира по време на раждането при аспириране на секрети, съдържащи хламидии, от майка, страдаща от хламидиен цервицит.
• Chlamidia psittaci – причинява орнитозни (пситакозни) пневмонии. Заразяването става по въздушно-капков път, чрез инхалация на изсъхнали секрети от птици. Източник на заразата са много видове птици – папагали, гълъби, канарчета, гъски, пуйки и др. Първоначално заболяването е било наречено пситакоза поради факта, че се предава на човека чрез папагали. По-късно се установило, че заразата се предава от различни птици и заболяването било наречено орнитоза. Орнитозата се среща по-често при работещи в птицеферми, при търговци на птици, ветеринарни лекари и други.
• Chlamidia pneumoniae – причинява атипична пневмония. Счита се, че инфекцията става по въздушно-капков път, чрез инхалации на изсъхнали секрети, рядко от човек на човек. Най-често се среща между 7 и 40-годишна възраст.

Патогенеза

Хламидиите се размножават в епителните клетки и образуват в цитоплазмата вътреклетъчни включвания. Инфекцията се разпространява по кръвен път в целия организъм и засяга РЕС. Откриват се интерстициални пневмонични инфилтрати с лимфоцити, моноцити, наблюдават се оток и хеморагии в интерстициума.

Клинична картина

Пневмониите, причинени от Chlamidia pneumoniae, често протичат безсимптомно или с умерено изразени симптоми. Инкубационният период е 3 – 4 седмици. Заболяването може да започне с главоболие, фебрилитет, фарингит, ларингит. След 1 до 4 седмици се развива бронхит и пневмония. Налице е суха кашлица, която продължава дълго време. При възрастни пациенти заболяването може да протече по-тежко, като при тях по-често възникват рецидиви.

Физикалната находка е бедна. Кръвната картина е непроменена при 60% от болните. Рентгенологично се откриват предимно интерстициални пневмонии, рядко лобуларни. Често се наблюдават плеврални изливи и извънбелодробни усложнения – миокардит, перикардит, менингоенцефалит, менингит, хепатит, орхит.

Хламидийната пневмония у новородените се наблюдава най-често в първите 3 – 4 месеца след раждането. Заболяването се проявява като грипоподобна респираторна инфекция. Наблюдават се суха кашлица, запушен нос, учестено дишане, липсва фебрилитет. При 50% от новородените с хламидийна пневмония е налице и хламидиен конюнктивит.

Усложнения

При пневмониите, причинени от Chlamidia pneumoniae, може да възникне синуит, отит, артрит, миокардит, ендокардит.

Изследвания

• Лабораторни изследвания – няма специфичност, понякога броят на левкоцитите е леко понижен, СУЕ е увеличена. Най-голямо значение за диагнозата имат серологичните изследвания – РСК и ELISA. Реакцията за свързване на комплемента (РСК) се приема за положителна при четирикратно нарастване титъра на антителата. Изолирането на хламидиите от храчки, кръв, тъкани е неприложимо. Те са вътреклетъчни микроорганизми и могат да се изолират само в клетъчни култури и кокоши ембриони.
• Рентгеново изследване – откриват се инфилтративни засенчвания от интерстициален или лобуларен тип. Засягат се хилусните области и сегменти от долните белодробни лобове.

Лечение

При пневмонии, причинени от Chlamidia pneumoniae, се прилагат тетрациклинови антибиотици, като Тетрациклин или Доксициклин, за няколко седмици. Използват се също макролиди – Рокситромицин, Кларитромицин, Азитромицин, Еритромицин. Могат да се използват и хинолони. Въпреки антибиотичното лечение, възстановяването е бавно, понякога кашлицата персистира седмици наред.

Прогноза

Прогнозата е добра. Смъртността е под 1%. По-сериозна е прогнозата при възрастни пациенти с придружаващи заболявания.