Микоплазмена пневмония

Епидемиология

Микоплазмените инфекции се разпространяват по въздушно-капков път и се срещат най-често при ученици и студенти, живеещи в общежитие, войници и вътре във фамилията. Инфекцията е разпространена по цял свят и през цялата година, като зачестява в началото на зимата.

Етиология и патогенеза

Причинява се от Mycoplasma pneumoniae, или агент на Итън, който се отнася към т.нар. РРО микроорганизми. Причинителят няма ригидна клетъчна стена. Той предизвиква хемолиза в овнешки еритроцити и неговият растеж се потиска от тетрацикпини и макролиди. Микоплазмата произвежда екзитоксин (хемолизин), който обуславя образуването на студови антитела.

Клинична картина и диагноза

Инфекцията с Mycoplasma pneumoniae може да протече като фарингит, трахеобронхит или пневмония (до 10 – 30%). Инкубационният период е 3 – 4 седмици. Началото е постепенно, с главоболие, фебрилитет, продължаващи от 1 до 5 дни, след което остава субфебрилна температура. Често се среща суха кашлица, рядко се наблюдава кръвохрачене. Установяват се болки по ставите и мускулите, изпотяване и болки в гърлото, хрема, отит.

При физикалното изследване се установяват незначителни патологични отклонения. Рядко се чуват сухи хрипове.

Рентгеновото изследване установява най-често сегментни или лобарни инфилтрати, което налага да се направи диференциална диагноза.

Характерен белег е наличието на хемолитична анемия със студови антитела.

Усложнения и прогноза

Протичането е най-често благоприятно, но са възможни усложнения – миокардити, перикардити, нефрити, миалгии, артрити, хемолитична анемия, тромбоцитопения, полиневрити, трансверзален миелит, менингоенцефалит. От страна на кожата се описва синдромът на Стивън – Джонсън, протичащ с кожни обриви – еритема мултиформе.