Астигматизъм: как да го разпознаете и кои лещи са подходящи?

Астигматизмът не може да бъде установен само по симптомите

Астигматизмът е едно от най-разпространените нарушения на зрението. При него роговицата или лещата на окото не са с идеално равномерна форма, което пречи на светлината да се фокусира в една точка върху ретината. В резултат зрението е замъглено или изкривено както наблизо, така и надалеч.

Добрата новина е, че състоянието се диагностицира лесно при очен преглед и в повечето случаи се коригира успешно с очила, торични контактни лещи за астигматизъм или, при определени показания, с рефрактивна хирургия.

Какво е астигматизъм и защо се появява?

При нормално зрение роговицата е равномерно извита и насочва светлинните лъчи в една обща фокусна точка върху ретината. При астигматизъм тази повърхност е неравномерна и светлината не се събира в една точка, а се разпределя в две различни. Именно това причинява размазаното и изкривено зрение.

Лесен начин да си представите разликата е чрез формата на топките. Нормалната роговица прилича на баскетболна топка – еднакво извита във всички посоки. При астигматизъм тя наподобява футболна топка, при която едната ос е по-изпъкнала, а другата – по-плоска.

Според Mayo Clinic причината за това е различната кривина на роговицата или вътрешната леща на окото. Така светлината се пречупва неравномерно и върху ретината се образуват две припокриващи се изображения вместо едно ясно [1].

В зависимост от засегнатата структура се различават няколко вида астигматизъм:

• корнеален – причинен от неправилната форма на роговицата;
• лентикулярен – дължи се на неравномерна форма на вътрешната очна леща;
• смесен – засяга едновременно роговицата и лещата, което допълнително затруднява правилното фокусиране.

Най-често астигматизмът е вроден и се установява още в детска възраст. Възможно е обаче да се появи и по-късно – след травма на окото, очна операция или при заболявания като кератоконус, при който роговицата постепенно изтънява и променя формата си [1]. Наследствеността също има значение, затова състоянието се среща по-често при хора с фамилна обремененост.

Кои са най-честите симптоми на астигматизъм?

Оплакванията зависят от степента на астигматизма. При по-леките форми човек може дълго време да не подозира, че има проблем, докато при по-изразените симптомите се усещат ежедневно.

Най-характерните признаци са:

1. Размито или изкривено зрение

   Контурите на предметите не изглеждат достатъчно ясни, независимо дали са близо или далеч. При някои хора правите линии изглеждат леко изкривени.

2. Умора в очите

   Очите се натоварват повече в опит да компенсират неясното изображение. След няколко часа работа пред компютър, четене или шофиране често се появява усещане за тежест и напрежение.

3. По-трудно виждане през нощта

   Светлините на автомобилите и уличните лампи могат да изглеждат разпръснати или заобиколени от ореоли. Това прави нощното шофиране по-неприятно и натоварващо.

4. Главоболие

   Продължителното напрежение при опит за по-ясно фокусиране често води до главоболие, особено в областта на челото и около очите.

5. Често присвиване на очите

   Много хора несъзнателно присвиват клепачи, защото така временно подобряват фокуса. Това обаче не решава проблема, а само увеличава зрителната умора.

При децата симптомите често остават незабелязани. Те нямат база за сравнение и приемат размазаното зрение за напълно нормално. Именно затова профилактичните очни прегледи в ранна възраст са толкова важни – позволяват проблемът да бъде открит и коригиран навреме.

Как се диагностицира астигматизъм?

Астигматизмът не може да бъде установен само по симптомите. Точната диагноза се поставя след цялостен очен преглед, който включва изследване на зрителната острота и рефракцията – тест, чрез който се определя как окото пречупва светлината.

По време на прегледа офталмологът използва специализирани уреди и различни пробни лещи, за да установи при коя корекция зрението става най-ясно.

След изследването се определят всички необходими стойности за изработването на подходяща корекция:

• сферичен диоптър – при наличие на късогледство или далекогледство;
• цилиндър – стойността, която компенсира астигматизма;
• ос – точната посока, по която е разположен астигматизмът.

Именно тези показатели са необходими както за изработването на очила, така и за избора на подходящи торични контактни лещи.

Кои лещи са подходящи при астигматизъм?

Целта на всяка корекция е светлината да се фокусира в една точка върху ретината. Така образът става ясен, а зрителното напрежение намалява. Кой вариант е най-подходящ зависи от степента на астигматизма, начина на живот и индивидуалните особености на пациента:

Очилата остават най-разпространеният начин за корекция. За да осигуряват добро зрение обаче, цилиндричните лещи трябва да бъдат центрирани много прецизно. Дори малко разместване на рамката може да доведе до замъгляване или усещане за нестабилен образ.

При контактните лещи важи същият принцип. Разликата е, че самата леща трябва да запази правилната си ориентация върху окото през целия ден. Именно затова при астигматизъм се използват специално разработени торични модели.

Какво представляват торичните контактни лещи и с какво се различават?

За разлика от стандартните сферични контактни лещи, които имат еднаква извивка във всички посоки, торичните са създадени специално за хора с астигматизъм.

Те имат две различни кривини, разположени под определен ъгъл. Благодарение на тази конструкция компенсират неравномерното пречупване на светлината и осигуряват по-ясно зрение.

За да работят правилно, торичните лещи трябва да останат в точно определена позиция върху окото. Ако се завъртят, зрението се замъглява. Затова производителите използват различни технологии за стабилизиране, които помагат лещата да запази правилната си ориентация дори при мигане.

Този тип корекция има няколко съществени предимства:

• по-ясно и по-стабилно зрение при наличие на астигматизъм;
• по-малко зрително напрежение при продължителна работа пред компютър;
• по-добра видимост при шофиране вечер и при слаба осветеност;
• естествено широко зрително поле без ограниченията, които създават рамките на очилата.

Разбира се, изборът на торични лещи изисква по-прецизно напасване в сравнение със стандартните контактни лещи. Освен диоптрите специалистът трябва да определи и цилиндъра, както и точната ос на астигматизма. Поради тази причина първоначалният подбор често включва пробен период, докато се намери моделът, който осигурява най-добро зрение и комфорт при носене.

Торичните лещи не са универсално решение за всеки човек с астигматизъм. Най-подходящият модел зависи както от стойностите в рецептата, така и от състоянието на очната повърхност, количеството слъзен филм и ежедневните навици на пациента. Затова изборът винаги трябва да се прави след преглед и консултация с офталмолог или оптометрист.