Грипна пневмония

Епидемиология

От вирусните пневмонии най-голямо значение за практиката имат грипните пневмонии. Те се срещат най-често по време на епидемия, през студените и влажни месеци на годината. Рискови болни са лица над 65 години с предхождащи пневмопатии, със сърдечни пороци и намален имунитет.

Етиология и патогенеза

Заболяването се причинява от 3 типа грипни вируси – А, В и С, които търпят антигенни промени.

Грипният вирус има епителотропно, ангиотропно и невротропно действие. Той води до увреждане на епителните клетки на дихателните пътища и пневмоцити 1 и 2, както и на ресничестия епител.

Клинични форми, клинична картина и диагноза

Различават се първична грипна пневмония, която се среща рядко, и вторична вирусно-бактериална пневмония (най-често се касае за суперинфектиране със стафилококи).

Различават се 2 клинични форми:

• Лека форма – започва с катар на горните дихателни пътища, епистаксис, главоболие, ангина, отпадналост и болки по мускулите, суха, дразнеща кашлица, фебрилитет 37.5 – 38 градуса. Към 4 – 5 ден храчките стават гнойни – инфекцията преминава в бактериална. Физикалната находка е бедна, може да се чуе изострено везикуларно дишане със сухи хрипове. Кръвната картина обикновено е непроменена. Диагнозата се поставя с рентгеново изследване – налице са данни за интерстициална пневмония, и серологично – РСК-реакция.
• Тежка форма (фулминантна) – среща се при лица с намален имунитет, но по изключение при млади, здрави хора. Заболяването протича с изразен фебрилитет, интоксикация, бързо развитие на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност и некардиогенен белодробен оток, респираторен дистрес синдром. Характерен белег е наличието на хемолитична анемия със студови антитела. Протичането е най-често благоприятно, но са възможни усложнения – миокардити, перикардити, нефрити, миалгии, артрити, хемолитична анемия, тромбоцитопения, полиневрити, трансверзален миелит, менингоенцефалит. От страна на кожата се описва синдромът на Стивън – Джонсън, протичащ с кожни обриви – еритема мултиформе.

Прогноза

Прогнозата е добра при лека форма и при млади, неувредени пациенти.

При тежка форма и увреден терен смъртността се движи между 30 и 50%.