Изследвания и процедури

Липиден профил

Синоними: мастен профил
На английски език: lipid profile, lipid panel, coronary risk panel

Предназначение на изследването на липидната обмяна

Установяването на наличието на хиперлипопротеинемия включва:

  • Описание на вида на серума след престояване в продължение на 12 часа при 4°С (т.нар. хладилников тест)
  • Мътнинен тест за липопротеини (хепаринов тест)
  • Определяне на холестерола
  • Определяне на триглицеридите

За качествена преценка на класовете липопротеини за типизиране на първичните генетично обусловени хиперлипопротеинемии (табл. 1), както и за преценка на атерогенността и нуждата от лечение при първични и вторични хиперлипопротеинемии (табл. 2 и 3), освен горепосочените изследвания са нужни и:

  • Разделяне на класовете липопротеини чрез електрофореза или при някои особени обстоятелства – ултрацентрофугиране
  • Определяне на съставките на липопротеините (аполипопротеини, холестеролово съдържание на даден клас липопротеини, фосфолипиди)
  • Определяне на липолитичната активност на плазмата
  • Определяне на активността на лецитинхолестеролацилтрансферазата

Чрез определянето на триглицеридите, холестерола и липопротеините се установява концентрацията на метаболити, които се намират в зависимост от моментното равновесие между процесите на синтез и катаболизъм. Концентрацията им в кръвната плазма във всеки даден момент зависи от влиянието на редица фактори. Поради това има съществено значение предварителната подготовка за извършване на изследването на показателите на липидната обмяна. Независимо от всички мерки, в много случаи при едно и също заболяване се откриват различни типове хиперлипопротеинемия. Най-широко се използва класифицирането на хиперлипопротеинемиите no Frederickson. При него хиперлипопротеинемиите се диференцират въз основа на феноменологични показатели. При това само типове I и III представляват определени болестни единици. За разлика от тях при установяване на типовете IIa, lIb, IV и V не може да бъде поставена никаква диагноза. Това може да се постигне чрез изследване на различните аполипопротеини, липолитичната активност и активността на лецитинацилхолестеролтрансферазата.

Препоръчителният подход при диагностициране на хиперлипопротеинемия включва:

  • Определя се концентрацията на холестерола и на триглицеридите и се провежда т.нар. хладилников тест. Евентуално, с оглед икономия на реактиви, може да се проведе най-напред и мътнинният тест за липопротеини (хепариновият тест). По стойностите на холестерола и триглицеридите, както и по визуалната преценка на серума, по правило лесно се определя типът на хиперлипопротеинемията. Могат обаче да възникнат затруднения при диференцирането между типовете IIb и IV.
  • При наличие на хиперлипопротеинемия и липса на хиломикрони съдържащите apoB липопротеини се утаяват и в надстоящата течност се определя концентрацията на холестерола в HDL. Става възможно и изчисляването на концентрацията на LDL въз основа на стойностите на общия холестерол, холестерола на HDL и триглицеридите. По този начин лесно могат да бъдат различени тип lIb (висока стойност на холестерола в LDL) и тип IV (нормална стойност на холестерола в LDL). Най-същественото е, че по този начин може да бъде преценен и атерогенният риск. Последното е особено важно, когато трябва да се вземе решение дали да се провежда лечение при дискретни хиперхолестеролемии. Все пак трябва да бъде посочено едно ограничително условие. Изчислението на концентрацията на HDL въз основа на концентрацията на холестерола в тези липопротеини или на концентрацията на LDL въз основа на общата концентрация на холестерола, на холестерола в HDL и на триглицеридите се основава на предположението, че е променено количеството, но не и съставът на отделните липопротеини. Това не е вярно във всички случаи. При диагностиката на преобладаващата част от вторичните хиперлипопротеинемии с подобно изчисление се допускат грешки. При диагностицирането на хиперлипопротеинемия от III тип определянето или изчисляването на холестерола в HDL и LDL е безпредметно.
  • Извършване на липопротеинова електрофореза. Това качествено изследване далеч не във всички случаи позволява диагностицирането на хиперлипопротеинемия от III тип. За надеждно диференциране трябва да се осъществи електрофоретично разделяне с екстракция, полианионно утаяване на отделните фракции и количествена оценка на електрофореграмата.
  • Типизиране на apoE-изопротеините. По този начин могат сигурно да бъдат установени хомозиготните apoE2 типове и да бъде осигурено диагностициране на носителите на хиперлипопротеинемия от III тип, както и на носителите на нарушението.
  • Имунологичното определяне на apoA-I и apoB създава възможност за преценка на атерогенността на налична хиперлипопротеинемия. По този начин се допълва информацията от определянето на концентрацията на холестерола в HDL и LDL.
  • Определянето на отделните класове липопротеини чрез ултрацентрофугиране, разделяне на различните аполипопротеини и изследване на активността на ензимите, които участват в обмяната на липопротеините, способства за точното класифициране на генетично обусловените хиперлипопротеинемии. Поради своята висока себестойност тези изследвания не се изпълняват във всички лаборатории.
Табл. 1. Разделяне на хиперлипопротеинемиите (по D. Frederickson, R. Lees)
Изследвания Тип I Тип IIa Тип IIb Тип III Тип IV Тип V
Изглед на серума след 12-часов престой при 4°С с „каймак“, под него бистър бистър бистър или леко мътен леко мътен до мътен мътен с „каймак“, под него мътен
Липопротеинов клас с повишена концентрация хиломикрони LDL LDL и VLDL IDL (β-VLDL) VLDL хиломикрони и VLDL
Концентрация на триглицеридите рязко повишена нормална повишена повишена повишена рязко повишена
Концентрация на холестерола нормална или леко повишена повишена повишена повишена нормална или леко повишена повишена
Концентрация на LDL   повишена повишена нормална нормална
Табл. 2. Първични промени в състава на серумните липопротеини
Заболяване Холестерол Триглицериди Тип Честота Бележки
Семейна хипер-холестеролемия повишен най-често нормални IIа (lIb) 0.1 – 0.5% автозомно-доминантно унаследяване; висока атерогенност; причина – липса на функционално годни рецептори за apoA и apoE
Полигенна хипер-холестеролемия повишен най-често нормални IIа (lIb) 5% полигенно унаследяване, висока атерогенност
Семeйна хипер-триглицеридемия нормален повишени IV (V) 1% автозомно-доминантно унаследяване, ниска атерогенност
Сeмейна хипер-липопротеинемия с множествени форми на изява повишeн (в 1/3 от болните има и хипертри-глицеридемия или и двете) повишени IIa, IIb, IV (V) 1.5% автозомно-доминантно унаследяване, много висока атерогенност; причина – повишена, несъответна синтеза на apoB
Хипер-липопротеинемия с повишаване на IDL (β-VLDL) повишен повишени III малка автозомно-доминантно унаследяване, много висока атерогенност; причина – хомозиготност за apoB2, блокирано залавяне на липопротеиновите остатъци и IDL към клетъчни рецептори
Семеен недоимък на липопротеин-липаза (ЛПЛ) леко повишен силно повишени I много малка автозомно-рецесивно унаследяване без повишен риск; причина – липса на apoC-II, липсва активиране или наличност на ЛПЛ
Семейна хипералфа-липопротеинемия леко повишен нормални много малка неизяснено унаследяване, намален риск от атерогенност
Абета-липопротеинемия намален намалени много малка неизяснено унаследяване, намален риск; причина – липсваща или намалена синтеза на apoB
Болест на Танжие намален нормални или леко повишени много малка неизяснено унаследяване, повишен атерогенен риск; причина – недоимък на лецитинхолестерол-ацилтрансфераза
Табл. 3. Вторични хиперлипопротеинемии
Тип Причина
IIа лечение с тиазиди, нефрозен синдром, хипотиреоидизъм
IIb захарен диабет, подагра, лечение с кортикостероиди, хиперкортицизъм, лечение с тиазиди, холестаза, нефрозен синдром, дисглобулинемия, хипотиреоидизъм, бременност
III холестаза (появата на патологичния липопротеин X води до клинико-химична находка, наподобяваща хиперлипопротеинемия тип III)
IV алкохолизъм, захарен диабет, подагра, бактериални инфекции, хормонални противозачатъчни средства, затлъстяване, хепатити, чернодробни цирози, хронична бъбречна недостатъчност (хронична хемодиализа), дисглобулинемия, гликогенози, хипопитуитаризъм, остър панкреатит, тиреоидити, бременност, стрес
V алкохолизъм (рядко), захарен диабет (рядко), остър панкреатит

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари