Антимикробните му свойства са потвърдени от Луи Пастьор
Чесънът се смята за панацея при лечение на всякакви болести. Питагор го нарича „цар на всички подправки“, защото няма друго растение в света, което да лекува така успешно от древността до наши дни.
Археолози твърдят, че той е използван 2000 – 3000 г.пр.н.е. Открит е дори в гробницата на Тутанкамон. През 1858 г. Луи Пастьор потвърждава антимикробните му свойства.
Чесънът е по-богат на хранителни вещества, витамини (А, В1, В2) и минерали в сравнение с лука. Той съдържа над 200 биоактивни съставки, като най-лековити от тях са алиин и алицин. 100 г съдържат 30.8 г въглехидрати, 6.2 г белтъчини, 1.5 г целулоза, 0.2 г мазнини, 0.15 г желязо, 0.2 г фосфор, 0.15 г аскорбинова киселина. Неотдавна в състава му откриха и химичния елемент германий, който е с изразени противотуморни свойства.
Алицинът е диуретик и помага за прочистването на бъбреците и жлъчката. Той е мощен антибактериален агент, който влиза в кръвоносната система и дезинфекцира вътрешните органи и кожата.
Лецитинът премахва мастни натрупвания и намалява лошия холестерол и триглицеридите.
Серните съединения имат противогъбични и антибактериални свойства. Те са особено ефективни при грип и заболявания, причинени от Candida albikans. Тези съединения защитават организма от свободните радикали, като по този начин превръщат чесъна в мощен антиоксидант, а също така и понижават кръвното налягане.
Германият и селенът са микроелементи, които подсилват имунната система.
При диабетици редовната употреба на чесън намалява нивото на кръвната захар и стимулира обмяната на веществата.
