Вирусен хепатит В

Лечение

Според Закона за здравето от 2005 г. хоспитализацията на пациентите с ОВХ не е задължителна. В интерес на болните обаче е лечението им да се провежда в инфекциозни клиники (отделения). Препоръчителни са постелен режим, фракционирано, добре балансирано хранене с ограничаване на животинските мазнини и избягване на хепатотоксични медикаменти, незвисимо че всички те не повлияват протичането и изхода на болестта.

Етиологично лечение

• Антивирусно лечение при ОВХ В не се прилага. Антивирусната терапия е показана при хронична HBV-инфекция. Има съобщения за приложение на антивирусна терапия при протрахиран ОВХ В с цел предотвратяване хронифицирането на заболяването.
• ГКС при ОВХ В са контраиндицирани предвид възможността от развитие на сериозни усложнения.

Патогенетично лечение

Провежда се при всички пациенти с ОВХ В, като продължителността и обемът на лечението е в зависимост от конкретните клиниколабораторни критерии при всеки пациент (тежестта на клиничната форма).

Оптимална терапевтична схема при среднотежка форма на ОВХ В (т.нар. базисна терапия)

• Инфузии на глюкозолевулозни разтвори 5 и 10% 1 – 2 л/24 часа
• Препарати от групата на биофлавоноидите (Carsil, Legalon), доза: 400 – 800 мг/дн.
• Комбинирани препарати, съдържащи витамини от група В, есенциални фосфолипиди (Essentiale forte N, Lipovitan), доза: 3 х 2 капс.
• Антиоксиданти – витамин С (300 – 600 мг/дн.), витамин Е (400 мг/дн.)
• Симптоматични средства (антиеметици, Н2-блокери, холагога)

Средната продължителност на парентералната терапия е 7 – 10 дни, съобразно клиничното протичане и динамиката на лабораторните показатели. Пероралната хепатопротективна терапия е с продължителност 30 – 60 дни и се конкретизира при всеки пациент при контролните прегледи.

Оптимална терапевтична схема при тежка форма на ОВХ В и фулминантен хепатит

• Лечението се провежда в интензивно отделение (сектор), като пациентът се поставя на мониторен контрол и се следят хемодинамичните показатели, диурезата, КАМ, хемостазните фактори
• Очистване на храносмилателния тракт чрез стомашни промивки, чревен лаваж или прием на лактулоза (30 – 40 мл/дн.)
• Ограничаване на белтъчините до спиране на храненето през устата при хепатална кома
• Нерезорбируеми антибиотици през устата
• Венозни инфузии на глюкозни и глюкозосолеви разтвори до 2.5 – 3 л/дн.
• При отклонения в хемостазата и прояви на хеморагична диатеза се осигуряват вливания на прясно замразена плазма и свежа кръв (250 – 300 мл/24 часа)
• Корекция на отклоненията в йонограмата и КАМ със сол. калий хлорати 15% и натриев бикарбонат 8.4 % по формулата на Аструп
• Противоедемна терапия с хуман албумин 20% 100 – 200 мл/ 24 часа, манитол 1.0 – 1.5 гр/кг, дексаметазон 3 – 4 амп./24 часа
• Лечение на хепаталната енцефалопатия с Hepa-Merz 4 – 8 амп./24 часа
• Хепатопротективна терапия с Transmetil 1000 мг/24 часа венозно
• Антибиотици (най-често полусинтетични пеницилини или цефалоспорини трета генерация) срещу вторична бактериална инфекция или при съпътстващи възпалителни заболявания на жлъчния мехур и жлъчните пътища
• Симптоматични средства: антиацидни (Quamatel 40 мг/дн. венозно), хемостатици (Dicynone, Remestil, витамин К)

Най-надеждното лечение е чернодробната трансплантация, която у нас все още се извършва само на пациенти с хронични чернодробни заболявания и чернодробна недостатъчност.

Оптимална терапевтична схема при холестазна форма на ОВХ В

• Рядка клинична форма с подчертана интрахепатална холестаза
• Налага по-продължителен престой в стационара, но с добра прогноза
• С по-добър ефект при тази форма е Ademetionine (доза: 1000 мг/24 часа венозно), продължителност на лечението: 7 – 14 дни, последвано от перорален прием на медикамента още 4 – 6 сдмици
• Останалата терапия е както при среднотежка форма на ОВХ В

Проследяване на преболедувалите от ОВХ В пациенти

• При дехоспитализацията пациентите получават устни и писмени инструкции за хигиенно-диетичен режим, включително безопасен секс и забрана за кръводаряване.
• Пациентът има право на два контролни прегледа в рамките на 30 дни след изписването. Проследяват се обективното състояние (степен на иктер и хепатомегалия) и лабораторните показатели (общ и директен билирубин, АСАТ, АЛАТ).
• Втори контролен преглед се извършва около 60-ия ден след изписването на пациента, като освен клиниколабораторните показатели се проследяват и серологичните маркери (HBsAg, HBeAg/anti-HBe).
• Трети контролен преглед се извършва около 6-ия месец от началото на заболяването. При установяване на клиниколабораторни и серологични данни за хронифициране на заболяването пациентът се насочва към гастроентеролог.

Приложения: 

Хроничен хепатит В