Пикочни (уринарни) инфекции

Лечение на острите инфекции на пикочните пътища

• Етиологично лечение:
  • Отстраняване на нарушенията в оттичането на урината
  • Антирефлуксна пластика при първичен везикоренален рефлукс
  • Отстраняване, съотв. лечение на други предразполагащи фактори
• Симптоматични мерки:
  • Постелен режим при остър пиелонефрит, евент. локално затопляне
  • Обилен внос на течности, често изпразване на пикочния мехур
  • Регулация на чревната функция
  • Даване на спазмолитици при нужда
  • Отстраняване на нефротоксичните аналгетици
• Антибиотици – включват се след вземането на урина за бактериологично изследване:
  • При остри температурни състояния се започва лечение „на сляпо“ с широкоспектърен антибиотик. След изготвянето на антибиограма терапията евент. претърпява корекция
  • Във всички останали случаи може да бъде изчакан бактериологичният резултат и впоследствие да се проведе целенасочена терапия. Тъй като винаги трябва да се предвиди резистентност към антибиотика, изготвянето на антибиограмата не трябва да бъде пропускано. Pseudomonas aeruginosa представлява проблемен микроорганизъм

Следните антибиотици са подходящи за провеждането на лечение „на сляпо“ (до изготвянето на антибиограма) при острия пиелонефрит:

• Ко-тримоксазол:
  • Дозиране: 2 х 160 mg триметоприм + 2 х 800 mg сулфаметоксазол
  • Странични действия: алергични реакции (сулфонамидни съставки), стомашно-чревни оплаквания, хемотоксично действие вследствие нарушение на обмяната на фолиевата киселина, рядко агранулоцитоза
  • Противопоказания: бъбречна недостатъчност, чернодробна недостатъчност, алергия към сулфонамиди, бременност
• Амоксицилин:
  • Дозиране: 3 х 0.5 – 1.0 g/ден
  • Странични действия и противопоказания: пеницилинова алергия, екзантем (15%), по-чест при инфекциозна мононуклеоза (до 80%)
• Гиразни инхибитори (хинолони) – резервно средство при грамотрицателни причинители:
  • Странични действия: наблюдават се множество странични действия
  • Противопоказания: детска възраст, бременност, кърмене

Важно е да се следи за:

• Алергия в анамнезата на пациента
• Странични действия и противопоказания
• Дозировка при деца
• Намаляване на дозата при бъбречна недостатъчност

Продължителност на лечението:

При острия пиелонефрит антибиотикът се дава около 1 седмица. При неусложнен цистит у млади жени често е достатъчна и продължаваща 1 – 2 дни кратковременна терапия. 5 дни след прекратяването на антибиотичното лечение се взема нова проба урина за бактериологично изследване. При рецидивиращи инфекции на пикочните пътища след изготвянето на антибиограма се провежда интермитираща антибиотична терапия, евент. допълнително подкиселяване на алкалната урина, напр. адипинова киселина + амониев хлорид или L-метионин.

Лечение на безсимптомната бактериурия

Асимптомната бактериурия се нуждае от лечение единствено при бременни и деца, както и при наличието на препятствие в оттичането на урината.

Лечение на хроничния пиелонефрит

• По възможнрст се изчаква бактериологичното изследване.
• Следва антибиотично лечение в продължение на около 1 седмица след изготвянето на антибиограмата.
• При многократна безуспешна амбулаторна химиотерапия се прибягва до стационарен прием и парентерално даване на медикаментите.
• Персистиращата безсимптомна бактериурия не се нуждае от лечение. Такова ce започва (съобразено с антибиограмата) единствено при остра екзацербация с развитието на клинични симптоми.
• Лечение на усложненията: терапия на бъбречната хипертония, на бъбречната недостатъчност и др.

Прогноза

• Прогнозата на острите инфекции на пикочните пътища е относително добра, в повечето случаи след провеждането на антибиотично лечение се стига до излекуване.
• Прогноза на рецидивиращите инфекции на пикочните пътища: опасността от преход към хроничен пиелонефрит е по-малка, когато не съществуват предразполагащи фактори (напр. обструкции, везикоуретерални рефлукси).
• Прогноза на хроничния пиелонефрит: нe може да се очаква излекуване.