Вече лекуваме на вересия

Доц. Марио Станкев е специалист по съдова хирургия. Ръководи Националната кардиологична болница от 2005 г. Преди да стане директор, в продължение на 2 г. е завеждал Клиниката по съдова хирургия. Специализирал е в Германия и Италия в областта на чернодробната и бъбречна трансплантация. Как оцелява болницата в условия на криза, стигат ли парите за лечение след наложения финансов лимит от Националната здравноосигурителна каса и задават ли се листи на чакащите в продължение на месеци.

С тези и други въпроси се обърнахме към доц. Станкев.

- Доц. Станкев, август се оказа най-горещият месец - в буквален и преносен смисъл. Здравната каса ви наложи финансов лимит, успявате ли да се вместите в него?

- Оказа се, че в този натоварен месец със сърдечни и мозъчни инциденти средствата са намалени с 40% спрямо август миналата година, когато през болницата са преминали 1330 пациенти. Редуцирането на средствата за болница като нашата е тежко изпитание, тъй като ние лекуваме пациенти със сърдечни заболявания от цялата страна - 65% от постъпващите са от провинцията. Между 38% и 44% от хората, които приемаме, са спешни случаи. Не бива да се забравя, че разполагаме с уникални за страната структури. Например клиниките по детска кардиология и кардиохирургия. Нашите специалисти оперират бебета, родени преди часове с вроден порок на сърцето. Единствено при нас се осъществяват сърдечни операции на деца. Други уникални структури са отделението за ритъмно-проводни нарушения и санаториумът за сърдечна рехабилитация в Банкя, в който се превеждат пациенти не само от нашата болница, но и от други лечебни заведения.

- Налага ли се да връщате пациенти?

- Нямаме право да връщаме пациенти, които си плащат редовно здравните вноски. Освен това те имат право да избират болницата, в която да се лекуват. Парите, които ще получим обаче, ще стигнат само за заплатите, което означава, че ще трупаме дългове за лекарства, консумативи и т. н. От началото на годината досега здравната каса не ни е платила извършени медицински дейности на стойност 5 млн. лв. Ако не ни плати за август, сумата ще набъбне на 6,5 млн. лв.

- Ще има ли листи на чакащите като в Англия?

- Тъй като сключихме анекса с касата за новите финансови условия към средата на месеца, не сме правили много прехвърляния на планови операции за септември. Ако обаче и през следващите месеци продължи финансовата редукция, ще се наложи да правим такива листи за хора, чието състояние позволява. Искам да подчертая обаче, че българският пациент не е като английския. У нас има много занемарени случаи - хора с хипертония, запушени съдове, исхемия на сърцето, които късно са отишли при семейния си лекар поради ниска здравна култура. Тези занемарени случаи не могат да чакат, защото могат да завършат зле. Да не забравяме, че България е на водещо място в Европа по исхемични мозъчни инсулти. Между 65% и 70% от смъртността е следствие на сърдечно-съдово заболяване. Онкологичните заболявания, които напоследък бележат бум, заемат 17% от смъртните случаи.

- Колко пациенти са минали през Националната кардиологична болница през миналата година?

- Средно годишно през нашата болница преминават между 17 000 и 19 000 пациенти. Разполагаме с 311 легла, чиято използваемост е между 65% и 70%. Процентът е по-нисък заради леглата за интензивно лечение, които пазим за спешни случаи. Например в Клиниката по съдова хирургия разполагат с 25 легла, 5 от които са интензивни.

- Как може да се реши проблемът с крещящия недостиг на средства в НЗОК?

- Би трябвало в това време на криза и на толкова болни хора да се актуализира бюджетът на НЗОК, като се отпуснат средства от резерва на касата. Преструктурирането на някои общински болници за активно лечение в лечебни заведения за долекуване, продължително лечение и рехабилитация също ще спести средства на системата. Леглата за активно лечение са скъпи. При нас леглоденят на пациент след сърдечна операция е 500 лв. Ако бъде преместен в разумен срок в заведение за долекуване, сумата ще бъде значително по-малка. Разбира се, трябва да има достатъчно клинични пътеки за долекуване, които да бъдат реално остойностени. Защото в крайна сметка качеството на лечението в името на здравето е най-важно. НЗОК трябва да сключва договори с лечебните заведения по строги критерии. Има частни болници, които взимат пари по клинични пътеки, но лекуват само по-леки случаи. В момента правим сметка на стотинката. Оказа се, че сме лекували 12 тежко болни пациенти, за които сме похарчили 300 000 лв. Но няма как да изпишем такива болни в препоръчаните от здравната каса срокове, тъй като състоянието им изисква по-продължително лечение. Често се случва при нас по-дълго да остават и деца от социални домове, които оперираме. Ние сме единственото лечебно заведение в София, което разполага със специалисти и апаратура за лечение на деца с дихателна недостатъчност с помощта на апаратна вентилация.

- Тежат ли на бюджета ви здравно неосигурени пациенти?

- Броят на тази група пациенти застрашително расте. През миналата година лекувахме четирима болни, изхвърлени от осигурителната система заради нередовни здравни вноски. Само за първото 6-месечие на тази година техният брой е 15 и болницата е похарчила за лечението им около 50 000 лв.

- Изтъкнахте значението на профилактиката и ранната диагностика. Вие имате ли програми в тази посока?

- Да, провеждаме профилактични програми за сърдечни и мозъчно-съдови заболявания за пациенти над 60-годишна възраст, които имат хипертония, диабет и други заболявания. През миналата година организирахме на два пъти свободни приемни с безплатни прегледи и изследвания. Това ни позволи да започнем навременно лечение при някои от пациентите. При по-леките случаи - с помощта на медикаменти, а при занемарените - с операция.

- Ще имате ли възможност за такива инициативи при новосъздалата се финансова ситуация?

- Естествено, че когато няма средства, профилактиката ще отиде на заден план. Имаме намерение да осъществим безплатна профилактика за хора с хипертония. Готови сме с проект за изграждане на Спешен център по Оперативната програма "Регионално развитие" на стойност 5 млн. лв. За да кандидатстваме с него обаче, е необходимо да стане готова Националната здравна карта. Имаме намерение да обърнем лицето на болницата към бул. "Тодор Александров". Това ще улесни и движението на линейките.

- Има ли нужда от ремонт на електрическите инсталации?

- Може би поради близостта ни до пожарната винаги сме изпълнявали условията за безопасност. Наскоро обаче вложихме 60 000 лв. за подмяна на асансьорната уредба, която бе на 30 г. Обновихме и Центъра за хемодиализа - направихме ремонт на помещенията, закупихме телевизори за всяко легло, а министерството закупи 10 нови апарата за хемодиализа.

- Здравното министерство възнамерява да въвежда нива на компетентност в различните отделения според квалификацията на специалистите и наличната апаратура. Бягат ли доктори и сестри в лечебни заведения за по-добри пари?

- През последните години медицинските ни кадри не бягат другаде. През миналата година дори назначихме 6-7 млади лекари на мястото на вече пенсионирали се. Тези специалисти имат желание да работят, да се развиват. Дано не продължава одисеята с недостатъчното финансиране, за да не ги загубим.

- Каква е средната лекарска и сестринска заплата при вас?

- Лекарите взимат средно по 2381 лв., а специалистите по здравни грижи - 1114 лв.

- Какво мотивира кадрите ви освен заплащането?

- Работят с най-модерна техника. Разполагаме с два най-модерни ангиографа, 64-срезов скенер. Имаме и модерна плазмена стерилизационна, която не позволява на инструментите да се изхабяват. Тя има огромен капацитет и може да обслужва и други лечебни заведения. Здравното министерство закупи и специална машина за преработване на болничните отпадъци в битови. Наскоро в телевизионен репортаж се изнесоха неверни данни за изразходваните средства по ремонта на стерилизационната. Спешният одит, назначен от министерството, обаче опроверга тези твърдения.

- Предлагате ли нови методи на лечение?

- Стремим се да бъдем в крак с най-модерното лечение в европейски и световен план. Лекуваме разширени вени с лазер и радиотерапия. Това са щадящи интервенции, 2 часа след които пациентите могат да се приберат у дома.

- Плаща ли за тях здравната каса?

- Не, пациентите си поемат лечението, което струва 800 лв. По-голяма част от тази сума отива за скъпите консумативи - катетри за еднократна употреба. Прилагаме и катетърна тромболизация на тромби в дълбоки вени, но в този случай разходите, които правим извън клиничната пътека, остават за сметка на болницата.