Практическо значение имат единствено карциноидите, инсулиномът и гастриномът. Останалите ГЕП-тумори представляват рядкост (випом, глюкагоном, пирофосфатом и соматостатином).
Възникването на тези тумори се обяснява с помощта на APUD-хипотезата.
APUD-системата включва: клетки с невроектодермален произход, които могат да образуват пептидни хормони (APUD или amine precursor uptake and decarboxylation cells) и съдържат невронспецифична енолаза (NSE). Към тази система принадлежат и G-клетките на стомаха, ентерохромафинните клетки на червата (които образуват чревни хормони), клетките на панкреасните острови, но и С-клетките на щитовидната жлеза, и клетките от предния дял на хипофизата.
APUD-хипотезата обяснява хормоналната продукция при тези тумори. Различават се хормонално активни и хормонално неактивни ГЕП-тумори на панкреаса. Малигнените образувания често не притежават хормонална активност и могат да бъдат доказани единствено имунохистохимично (оцветяване за хромогранин А или за невронспецифична енолаза).