Синдром на Рей

Синдромът на Рей се характеризира с остра невъзпалителна енцефалопатия и/или чернодробна недостатъчност. През 1963 г. R. D. K. Reye (австралийски патолог) описва за първи път този синдром като самостоятелна нозологична единица в Австралия, а няколко месеца по-късно, G. M. Johnson го описва в Съединените щати.

Студия с подобни прояви са описани още през 1929 година. Въпреки че етиологията на синдрома на Рей е неизвестна, състоянието обикновено се проявява, след вирусни заболявания, най-вече на горните дихателни пътища, грип, варицела, или гастроентерит, и  е свързана с употребата на аспирин по време на заболяването.

Откриването на вродени грешки на обмяната на веществата и определяне на токсини, които имат прояви, подобни на тези на синдрома на Рей и до рязко намаляване на употребата на аспирин при деца са направили диагностика и проява на синдрома на Рей изключително редки.

Като се има предвид, че проявите на синдрома на Рей не са уникални за него, а също така са наблюдавани и при други заболявания и при положение, че няма специфичен тест за доказване на синдрома на Рей, диагнозата трябва да бъде чрез изключване.

С разбирането, че Рей синдромът се среща рядко, диагнозата трябва да се имат предвид в диференциалната диагноза при всяко дете с повръщане и променено психическо състояние.