Синдром на Рей

Епидемиология

Статистика за синдрома на Рей започва през 1973 година. Върхът от 555 регистрирани случая, докладвани на Центъра за контрол на заболяванията и превенция на САЩ (CDC) е през 1979-1980. Между 1-ви декември, 1980 година и 30 ноември 1997 г, са били съобщени 1207 случаи на синдром на Рей при пациенти под 18 години. През този период, честотата е 0,15-0,88 случая на 100 000 деца на година. Честотата намалява от 1980 г. насам, когато правителството на САЩ е предупредило за връзка между синдрома на Рей и аспирина (ацетилсалицилова киселина). През периода 1985 - 1986 г. са регистрирани 100 случая. През 1987-1993 г. максималните докладвани случаи са 36 на година (0.03-0.06 случая на 100 000 на година). Преди 1970 г. повечето случаи, които са отговаряли на критериите за синдром на Рей са били диагностицирани като енцефалит или интоксикация с наркотици.

Драматичното намаляване на честотата на синдрома на Рей от 1980 г. насам се дължи до голяма степен на намаляване на употребата на аспирин при деца и напредък в диагностициране на вродените грешки в метаболизма (Inborn errors of metabolism - IEM), както и поради идентифицирането на токсини и лекарства, които предизвикват симптоми, идентични със симптомите при Рей синдром. Освен това, вероятно съществуват и случаи по време на пиковите години, които не отговарят напълно на критериите и е възможно укриване на случаи в последните години от лекари. Възможно е също и докладване на случаи, които не са потвърдени в първите години след откриване на заболяването.

В Обединеното кралство, са докладвани 597 случая между 1981 и 1996 година. Честотата на случаи на Рей синдром е намалял рязко в периода след 1983-1984 от 0,63 / 100 000 ( при деца по- малки от 12 години) до 0,11 случая на 100 000 през 1990-1991 г., след предупреждения за връзка между синдрома на Рей и аспирин през 1986 година.