Състояния и заболявания

Хипертензивна криза

Поведение в Спешно отделение и вторична оценка

Хипертонични спешни състояния:

Целта на терапията при тези състояния е не сваляне на артерилното налягане бързо до нормални стойности. Трябва да се осигури постепенно, контролоирано понижаване на АН, за да се избегне органна хипоперфузия. Препоръчва се първоначалното сваляне на средното артериално налягане до 20-25 % от изходната стойност, или в първите 30-60 мин. - до 110-115 средно артериално налягане. След това постепенно то да се понижи до нормални стойности в рамките на 12-24 часа. Пациентът се настанява на легло, подава се кислород с назален катетър или маска, мониторират се АН, ЕКГ, кислородна сатурация. Извършват се отново оценка на неврологичния и кардио-церебралния статус. В повечето случаи е уместна уретрална каетъризация. Прави се и се анализира ЕКГ- 12 отвеждания.

Търси се причината за високото артериално налягане - силни болки,препълнен пикочен мехур. Назначава се фундоскопия от офталмолог с цел търсене на ексудати, хеморагиии палпиледем. Ако е налице съмнение за вторична хипертония, се назначават съответни кръвни и уринни изследвания преди започване на агресивна антихипертензивна терапия. Артерилното налягане се мониторира през 15-30 мин.

Ако то не спадне под 180/120 mm/Hg след приложение на интравенозен клонидин (Chlophazolin ½ -1 амп. В 20 мл физиологичен разствор бавно и.в.) и/или диуретик (фуроземид 20-40 мг-1-2 амп. и.в.), се прилага венозна инфузия на вазолдилатотор.

В момента в Спешните отделения в България е наличен глицерилтринитрат - Nitronal, Perlinganit флакони 50мл/50 мг.. Дозите са 5 - 100 мкг/мин., като началото на действие е 2-5 мин. Странични ефекти са главоболие, гадене, повръщане, метхемоглобинемия, толеранс при продължително използване.

Според специфичните усложнения са необходими започване на специфични диагностични и терапевтични действия. Например при данни за енцефалопатия или мозъчна хеморагия - КАТ и хоспитализация в неврологично отделение. При данни за нестабилна стенокардия или остър миокарден инфаркт - лечение като за остър коронарен синдром. При аортна дисекация - понижаване на АН с и.в. нитрат и бета-блокер. При наличие на остра левостранна сърдечна недостатъчност - лечение като за остра сърдечна недостатъчност.

Важни са кислородотерапията, прилагане на и.в. диуретик, опиоиден аналгетик, нитрат, показания за неинвазивна вентилация по възможност, както и за интубация и механична вентилация. При феохромоцитом се прилага и.в. Phentolamine. Поради това е важно своевременно разпознаване и  консултация с кардиолог. Да не се прилагат бета-блокери, особено селективни поради опасност от засилване на периферните ефекти на отделяните при това заболяване катехоламини. При еклампсия се прилага Хидралазин. Избягват се диуретик,нитрати и метил-допа. Спешно болната се консултира с кардиолог и акушер-гинеколог и се насочва за хоспитализация.

 Хипертонични неотложни състояния:

Това са хипертонични кризи без таргетно органно засягане. Най-често това са пациенти с известна хипертония, които не спазват антихипертензивната си терапия, както и недобре медикирани пациенти с артериална хипертония. Трябва да се имат в предвид сравнително честото наблядаваните панически атаки при пациенти с артериална хипертония.

Винаги трябва да се търси причината за повишените стойности на артериалното налягане. Те могат да бъдат също силни болки, препълнен пикочен мехур. При новопоявила се хипертония се мисли за вторична хипертония. При хипертоничните неотложни състояния се цели същопостепенно (в рамките на 12 часа) спадане на АН до нормални стойности. Използват се предимно орални антихипертензивни медикаменти. Да се избягва назначаването на Нифедипин поради рефлективна тахикардия и краткотраен значителен спад на АН.

Използват се следните групи медикаменти при лечение на хипертензивна криза:

Хлофазолин: табл. 0.15 мг 1/2-1 т. и амп. 0.15 мг. При перорално проложение началото на действие е след 30-60 мин. Може да се прилага до 0.8 мг./дневно. Странични действия - ксеростомия, брадикардия, адинамия, хипотония.

Фуроземид: табл. 40 мг. и амп. 2мл/20 мг. При артериална хипертония, особено при съмнение за обемна хипертония, съчетание с хронична сърдечна недостатъчност, бъбречно заболяване. Потенцира ефекта на АСЕ-инхибиторите.

АСЕ-инхибитори: с най-бърз и сравнително краткотраен ефект е Каптоприл. Прилага се в табл. 12.5 мг. табл. ½ -1 т. през 30-45 мин. Начало на действие-след 30 мин.

Бета-блокери: Например Метопролол тартарат (Корвитол) табл. 50 мг. При тахикардия, повишен симпатикусов тонус. Не при бардикардия, AV-блок II и III ст., бронхоспазъм. Калциеви антагонисти:

Фелодипин и Амлодипин: (2 генерация дехидропиридинови калциеви антагонисти, табл. 5 и 10 мг.) имат изразен вазодилататорен ефект без отрицателен инотропен ефект, не предизвикват значима рефлективна тахикардия. Полезни са при хипертония с изразен вазоспазъм.

Необходимо е наблюдение на пациента, по възможност до 12 часа. Насрочва се контролно посещение при личен лекар за проследяване ефективността на терапията и при нужда - корекции. При съмнение за вторична хипертония е необходима хоспитализация.

Поведение при хипертензивна криза

Източник(ци):

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПРОЕКТ BG051PO001-6.2.02 „ПУЛСС - Практически увод в лечението на спешни състояния“

Реклама

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!