Изследвания и процедури

АКР (алкално-киселинно равновесие)

Синоними: киселинно-алкално равновесие, алкално-киселинен баланс, киселинно-алкален баланс, алкално-киселинно състояние, киселинно-алкално състояние
На английски език: acid-base balance, acid-base homeostasis

Принцип на изследването

За изследване на алкално-киселинното състояние в клиничната практика се използват два различни методични подхода.

При първия се извършват три измервания на рН на хепаринизирана кръв при 37°С и при 100% насищане с кислород. Първото измерване се извършва незабавно след получаване на порцията анаеробно взета кръв за установяване на актуалната стойност на рН. Второто и третото измерване се извършват след уравновесяване на другите две порции кръв с газове с две познати различни величини на парциалното налягане на въглеродния диоксид (рСО2). По този начин се получават две точки на кривата рН – СО2 за изследваната кръв (при еднаква хемоглобинова концентрация). Чрез осигуряване на 100% насищане с кислород се изключва различното повлияване на уравновесяването от този фактор. От съответна крива в номограмата на Зигорд – Андерсен (Siggaard – Andersen) въз основа на точка, съответстваща на актуалното рН, се определя актуалното рСО2 и след това графически се получават стойностите на актуалния и стандартния хидрогенкарбонат (НСО3-) и излишъка от основи (BE).

При втория подход се извършва пряко определяне от анаеробно взета хепаринизирана кръв при 37°С на следните показатели:

  • актуално рН,
  • актуално рСО2 (с рСО2-електрод),
  • актуално парциално налягане на кислорода (рО2) (с рО2-електрод) с последващо изчисление на насищането с кислород в проценти,
  • концентрация на хемоглобина.

Въз основа на тези резултати се пресмятат стойностите за актуалния и стандартния НСО3- и BE. Изчислението може да бъде извършено автоматично с помощта на вградени в самия измерващ апарат изчислителни устройства, чрез изчислителни устройства, наподобяващи логаритмични линии, или чрез номограмата на Зигорд – Андерсен. Показателят BE, който се получава чрез тези измервания in vitro, не се покрива изцяло с наличните данни in vivo. Като излишък на основи се означава количеството на Н+, което е необходимо за титруване на изследваната кръв така, че да се промени актуалното рН до 7.40. Стойността на BE не се получава опитно при изследване на пробата кръв, а чрез емпирично изготвени таблици. Разликата между титруване in vivo и in vitro ce състои в това, че кръвта in vivo е в контакт с много по-голямо количество интерстициална течност. При нарастване на рСО2 се образува и повече НСО3-, който преминава в интерстициума. При титруване in vitro това не е възможно. Разликата между актуалния BE на кръвта и на цялата интерстициална течност практически е малка и за практически цели в повечето случаи може да бъде пренебрегната. При използване на метод за изследване на параметрите на алкално-киселинното състояние, който почива на измерване на актуалните рН и рСО2, тази грешка може допълнително да бъде намалена, като изчислението се пренесе от еритроцитите на изследваната кръв върху цялото количество на извънклетъчната течност (приблизително трикратно по-голямо от това на вътресъдовата течност) и се отчете стойност на BE при хемоглобинова концентрация, съответстваща на 1/3 от актуалната концентрация на хемоглобина в изследваната кръв според номограмата на Зигорд – Андерсен.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Коментари