Антибиотици – общи препоръки за употребата и комбинирането им в педиатричната практика

Антибиотиците спират размножаването на микроорганизмите (бактериостатичен ефект) или ги убиват (бактерициден ефект). Антибиотиците не действат срещу вируси. Ето защо не е оправдано използването на антибиотици при вирусни инфекции (от правилото има изключения, за които най-добре би ви информирал лекар).

Най-често неправилното използване на антибиотици е застъпено в педиатричната практика. Става въпрос за ранното, неаргументирано изписване на антибиотици при деца веднага след началото на вирусна инфекция. Важно е да се разбере, че антибиотиците не са антипиретици. Ползването на антибиотици като антипиретици води до сериозни диагностични и терапевтични затруднения. Повече от 90% от първичните респираторни инфекции са с вирусна етиология, малко са първично бактериалните. Разбира се, родителите не са в състояние да преценят коя инфекция е първична и коя е вторична, това най-добре би казал лекуващият лекар. Съответно и лечението, което би предписал той, би било най-адекватното на състоянието.

Най-често лекарят би започнал емпирична терапия с широкоспектърен антибиотик. Избраният на базата на клиничното/микробиологичното изследване антибиотик би трябвало да бъде приложен в оптимална доза. Ползването на ниски дози често води до липса на подобрение в състоянието и до развитие на резистентност. Оралното приложение на антибиотици при деца би трябвало да бъде предпочитано с оглед на възможността да се индуцира психична травма при парентерално (мускулно или венозно) приложение. Ето защо при наличие на голям избор от препарати за перорална употреба мускулното/венозното приложение би трябвало да бъде предпочитано при тежки инфекции, спешни случаи, повръщане или лоша чревна резорбция.

Антибиотичната терапия не би трябвало да бъде преустановявана или променяна без основание. В повечето случаи за установяване липса на ефект от терапията при остри инфекции би било необходимо най-малко тридневно приложение на антибиотика. Не би трябвало да бъдат употребявани необосновано едновременно два или повече антибиотика поради възможното увеличаване честотата и разнообразието на нежеланите ефекти. В клиничната практика има тенденция към монотерапия, провеждана с високоактивни широкоспектърни антибиотици. В много случаи (особено при остри инфекции) терапията продължава три дни след клиничното оздравяване (подобряване на клиничното състояние, нормализиране на температурата и др.). При някои заболявания, например уроинфекции, е необходимо и микробиологично потвърждение след края на лечението, защото отзвучаването на клиничната симптоматика нерядко не означава унищожаване на причинителите.

Основни терапевтични групи антибиотици

• Пеницилини:
  • Биосинтетични пеницилини: Benzacillin compositum, Benzathine benzylpenicillin, Benzylpenicillin (калиева или натриева сол), Combicillin, Phenoxymethylpenicillin (Ospen), Procaine Penicillin
  • Бета-лактамазоустойчиви изоксазолилпеницилини: Cloxacillin, Dicloxacillin, Flucloxacillin, Oxacillin
  • Широкоспектърни пеницилини: Amoxicillin, Ampicillin, Azlocillin, Carbenicillin, Mezlocillin, Piperacillin
  • Протектирани широкоспектърни пеницилини: Ampisulcillin (Ampicillin и Sulbactam), Co-amoxiclav (Amoxicillin и Acidum clavulanicum), Cloxampicin (Cloxacillin и Ampicillin), Tazocin (Piperacillin и Tazobactam)
• Цефалоспорини:
  • Цефалоспорини от I поколение: Cefadroxil, Cefalexin, Cefapirin, Cefalotin, Cefazolin, Cefprodoxime
  • Цефалоспорини от II поколение: Cefaclor (I - II поколение), Cefamandole, Cefotetan, Cefotiam, Cefoxitin, Cefprozil, Cefuroxime
  • Цефалоспорини от III поколение: Cefdinir, Cefetamet, Cefoperazone, Cefotaxime, Cefsulodin, Ceftazidime, Ceftibuten, Ceftriaxone, Ceftizoxime
  • Цефалоспорини от IV поколение: Cefepime, Cefpirome
• Карбапенеми:
  • Meropenem, Tienam (Imipenem и Cilastatin)
• Монобактами:
  • Aztreonam
• Аминогликозиди:
  • Amikacin, Gentamicin, Kanamycin, Neomycin и Bacitracin (Baneocin, Bivacin, Enbecin, Nebacetin, Nemybacin), Paromomycin, Streptomycin, Tobramycin
• Тетрациклини:
  • Doxycycline, Methacycline, Oxytetracycline, Tetracycline
• Амфениколи:
  • Chloramphenicol
• Макролиди:
  • Azithromycin, Clarithromycin, Erythromycin, Josamycin, Midecamycin, Oleandomycin, Rodogyl (Spiramycin и Metronidazole), Roxithromycin, Spiramycin
• Линкозамиди:
  • Clindamycin, Lincomycin
• Полимиксини:
  • Colistin (Polymyxin E)
• Гликопептидни антибиотици:
  • Teicoplanin, Vancomycin
• Хинолони (гиразни инхибитори):
  • налидиксова киселина и аналози: Acidum nalidixicum, Acidum oxolinicum, Acidum pipemidicum
  • флуорохинолони: Ciprofloxacin, Enoxacin, Fleroxacin, Grepafloxacin, Levofloxacin, Lomefloxacin, Norfloxacin, Ofloxacin, Pefloxacin
• Сулфонамиди:
  • сулфонамиди с кратко действие: Sulfacetamide, Sulfadiazine, Sulfadiazini argentas, Sulfadicramide, Sulfathiazole
  • сулфонамиди със среднопродължително действие: Sulfamethoxazole (Co-Trimoxazole), Sulfametrole (Lidaprim)
  • депо-сулфонамиди: Sulfadimethoxine, Sulfalene
  • сулфонамиди със слаба чревна резорбция: Sulfaguanidine
  • сулфонамиди, комбинирани с триметоприм: Co-Trimoxazole, Lidaprim
  • сулфонамиди с антиулцерозна активност: Sulfasalazine, Salazodimethoxine
• Оксихинолини (8-оксихинолини):
  • ентероантисептици: Chlorquinaldol, Tilbroquinol
  • уроантисептици: Nitroxolin
  • вагинални антисептици: Gynalgin (Chlorquinaldol и Metronidazole)
• Нитрофурани:
  • ентероантисептици: Furazolidone, Nifuroxazide
  • уроантисептици: Nitrofurantoin
• Други антибиотици:
  • Bacitracin, Fosfomycin, Fusafungine, Fusidic acid, Mupirocine, Spectinomycin, Synercid

Възможности за комбиниране на антибактериалните средства

Според типа на действието им се различават следните антибактериални препарати:

• Препарати от I група, действащи бактерицидно върху размножаващи се и неразмножаващи се микроорганизми: аминозиди, полимиксини, флуорохинолони, ко-тримоксазол
• Препарати от II група, действащи бактерицидно само върху размножаващи се микроорганизми: бета-лактами (пеницилини, цефалоспорини, карбапенеми, монобактами), ванкомицин
• Препарати от III група, действащи бактериостатично (във високи дози могат да проявяват бактерициден ефект): тетрациклини, макролиди, флорамфеникол, линкозамиди, рифампицин, сулфонамиди, нитрофурани, оксихинолини, метронидазол