Бременност и родителство

Урогенитални проблеми

Урогениталният тракт – влагалище, уретра, пикочен мехур и долната една трета на пикочните тръби, имат еднакъв ембрионален произход и се развиват от урогениталния синус.

Еднаквият ембрионален произход на структурите на урогениталния тракт обяснява наличието на рецептори към естрогените, прогестерона и андрогените практически във всичките му структури – мускулите, слузестата обвивка, кръвоносно-съдовата мрежа на влагалището, пикочния мехур и уретрата, както и мускулите и свързващия апарат на малкия таз. Обаче плътността на рецепторите към естрогените, прогестерона и андрогените в структурите на урогениталния тракт е значително по-ниска, отколкото в ендометриума.

Стареенето на урогениталния тракт се развива в две посоки:

  1. Преобладаващо развитие на атрофичен вагинит.
  2. Преобладаващо развитие на атрофичен цистоуретрит с явления на нарушаване контрола на уриноотделянето или липса на такъв.

Определянето симптомите поотделно на атрофичния вагинит и цистоуретрита има условен характер, тъй като в болшинството от случаите те вървят в съчетание.

Урогениталните разстройства, по време на появата на основните им клинични прояви, се отнасят към средновременните. Изолираното развитие на урогениталните разстройства се среща само в 24.9% от случаите. При 75.1% от болните съществува съчетаване с климаксен синдром, дислипопротеинемия и намаляване плътността на костната тъкан. Съчетаното развитие на урогениталните разстройства с други климаксни нарушения, определя тактиката на заместителната хормонотерапия (ЗХТ, вж. препарати за ЗХТ).

Автор: Хапче

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Коментари