Задушевен разговор

Нужно ли и да общувате с детето си преди раждането му?

Общуването с бебето преди раждането става все по-популярно занимание. Пишат се книги, водят се курсове, апробират се методики… Още повече, че на дадения момент учените нямат достоверни данни, че такова общуване влияе по някакъв начин на интелектуалното развитие на бебето или на отношението му към родителите за в бъдеще.

Какво всъщност представлява това общуване – насъщна необходимост или своеобразно развлечение за бъдещите майки? Ще се опитаме да разберем това.

Понастоящем се говори не само за диагностициране развитието на плода, но и за пренатална психология и даже за пренатално възпитание – възпитание на детето преди раждането му. Науката отиде далеч напред, станаха известни много неща за вътреутробния период на бебето, но въпросът за общуването с бебето преди раждането е много актуален и днес и все още е не докрай изучен. Като начало е нужно да разберем с кого общуваме, тоест да си представим как протича вътреутробното развитие на бебето.

Кой е Вашият „събеседник”?

Сега предварително е ясно, че новороденото вече идва на света с огромен багаж от впечатления. То получава усещания с помощта на всички свои сетива: зрение, слух, обоняние, осезание, вкус.

На дадения момент вече достатъчно е изучено вътреутробното развитие на бебето по седмици.

Сърцето му започва да бие от края на 3-тата седмица.

На 9 седмици на езичето на бебето се появяват вкусови пъпчици, то може да различава вкуса на околоплодната течност и дори да реагира на него.

На 10-та седмица цялата повърхност на кожата вече е чувствителна.

10–11-та седмица — това е времето, когато бебето ясно чувства докосвания, топлина и студ, и болка; но най-основното е, че то вече умее да реагира на тези импулси. Ако и да не разбира усещанията си, то поне може да направи мимика.

На 16-та седмица бебето започва да чува. Първо то чува звуците на тялото на майката: биенето на сърцето, шума от кръвта, звуците на перисталтиката. То възприема тези звуци приглушено, като през водна среда. След това бебето започва да чува звуците, идващи отвън. Установено е, че то вече може „да запомня” отделни думи, да различава гласовете.

На 16-та седмица в плода са развити всички сетивни форми.

Примерно към 20-та седмица майката започва да усеща движенията на бебето. Това е много важен момент – та нали това е първата Ви среща с бебето – телесният контакт!

Към 6-ия месец на вътреутробния си живот бебето вече може да усеща вкус, да чува, да вижда и има осезание. То реагира на докосванията Ви през коремната стена.

Към 9-ия месец у бебето се развива и обоняние.

И така, научихме нещо за вътреутробното развитие на сетивата на плода. Въз основа на тези именно знания се построяват различни теории за предродилното общуване с Вашето бебче.

История на пренаталното възпитание

В края на 70-те години на XX век се появява ново направление в психологията, педагогиката и медицината – пренатално или предродилно развитие и възпитание. Беше създадена нова медицинска апаратура (ултразвук, влакнеста оптика), появи се възможност да се наблюдава поведението и състоянието на плода.

Калифорнийският акушер Ван де Кар разработи методи за работа с бременната жена и с плода. Той използва тактилно въздействие на ръцете върху коремната кухина. Бременната потупва корема си, натиска го и произнася повтарящи се едносложни думи. Тези специални упражнения се изпълняват ежедневно по 15-20 минути. Ван де Кар счита, че по този начин може да се подпомогне по-интензивното интелектуално развитие на плода.

Американският специалист по предродилна подготовка Брент Логан през 80-те години се занимава с изучаването на звуковото въздействие върху плода. Бременните прослушват определен набор касети със записи на музикални произведения и със записи на сърдечния ритъм, който има различен характер (височината и честотата на звука се променят). По този начин се стимулира психическото развитие на бебето.

Към края на 80-те години бременните жени започват да пускат музика на аудиоплеер, слагайки слушалките на корема си, за да може бебчето също да слуша музиката, която му харесва. При това лекарите наблюдават промените в движенията на плода с помощта на УЗИ, измерват неговия сърдечен ритъм.

Но още от по-рано във Франция съществува така наречения «пеещ» родилен дом на Мишел Оден. Там се провеждат занятия по хорово пеене, които се посещават от бъдещи бащи и майки. Счита се, че хоровото пеене подобрява самочувствието и укрепна нервите на майката, която впоследствие дава на света здрави и спокойни деца. Мишел Оден обръща внимание, че ако бащата редовно разговаря с плода па време на бременността на жена си, то почти веднага след раждането детето ще разпознава гласа му.

По същото време (през 80-те години) в Москва, Тамбов, Набережни Челни и в някои други градове беше апробиран метода на професор Лазарев «Сонатал» (в превод от латински сонас — «звучащ», натус — «рожден»). Същността му, според твърденията на неговите автори се състои в това, че в пренаталния период (преди раждането) може да се въздейства върху двигателното, емоционалното и дихателното състояние на плода и даже да се управлява неговото развитие. «Сонатал» е метод за музикално стимулиране на развитието на плода и на новороденото. По тази методика майката общува с още нероденото си бебче с помощта на специални вокално-речеви упражнения.

Приспивна песен за… корема

Учените забелязали, че още в утробата на майката децата реагират по различен начин на различна музика. Те обичат структурирани мелодии (Вивалди, Моцарт, народна музика, детски песни), не особено обичат басови и ниски звуци (Бетховен, Бах, Лист). Много ще е добре Вие сами да пеете на още нероденото си дете. Спомнете си приспивни и детски песнички, които може би са Ви пели като дете! Забелязано е, че бебчето може да бъде приучено към ритуала на нощното заспиване. За целта майката трябва редовно да спазва известна последователност от действия, например: вечеря, душ, приспивна песен. Има някаква вероятност такъв ритуал, който детето познава от вътреутробния си живот, да му помогне и после да се успокоява и да заспива.

Как се осъществява контакта?

Някои бъдещи майки се отнасят много скептично към общуването с детето си преди раждането, предполагайки, че не е възможно да се разбере със сигурност какво усеща детето в утробата. Други майки се стремят всеки ден да си говорят с бебчето, да се учат да го разбират. Кои са прави? Само Вие самите можете да си отговорите на този въпрос. При промяната на психо-емоционалното състояние на бременната, в кръвта й се изхвърлят определени биологично активни вещества. А понеже бебето и майката са едно цяло, то всеки неин негатив веднага се отразява върху неговото психическо и физическо състояние. Именно за това за стабилизиране емоционалното състояние на бременните в много центрове по подготовка за раждане и за съзнателни родителски грижи, на бременните се предлага да се занимават с творчество. Това са танци, пеене, арт-терапия (рисуване) и т.н. Счита се, че по време на такива занятия започва общуване с бебчето. С това няма как да не се съгласите. Чрез песни, рисунки и моделиране бъдещите майки се учат да изразяват любовта си към бебето още преди раждането му, а тези навици няма да са излишни и когато бебчето се роди. Още повече, че практически всяка бременна жена преживява период на повишена емоционалност. Пренасяйки своите емоции върху листа, майките могат да се освободят от тревогите и вълненията за детето. Заниманията с творчество помагат за освобождаване от негативни емоции, да се осъзнаят ставащите промени.

Не бива да се забравя, че бащите също имат шанс да се запознаят с детето си още преди раждането му. Бебчето чува гласа на бащата, възприема емоциите, с които е съпроводено общуването между родителите му. Бъдещи бащи! Запомнете, че грижейки се за жена си и за бебчето, общувайки с тях, вие сякаш давате на малкото човече сигнал: „Тук е хубаво, ние те чакаме и ти се радваме”. Интересът към света може да се заложи още сега. После, когато порасне, детето само ще иска да опознава света, вие ще заложите у него любов към живота. Забелязано е, че бащите, които са общували с детето си по време на бременността достатъчно често, те и след раждането му по-добре го разбират и лесно осъществяват контакт с него.

От дълбините на вековете…

В някои страни от Изтока (например, в Древен Китай и в Корея) отдавна се е считало, че в деня на раждането на детето то вече навършва девет месеца, тоест възрастта му се изчислява от деня на зачеването, не от деня на раждането. Още преди повече от 1500 години в Китай практикували предродилно въздействие върху детето. Жените, очакващи дете, по няколко часа на ден пеели за него: считало се, че това се отразява благоприятно върху характера на детето. А в Япония бъдещите майки живеели в специални общини, намиращи се в красива местност. Специално обучени жени се занимавали с естетическото и музикалното образование на майките и на тяхното бъдещо дете. В някои страни от Африка от далечни времена и до днес се практикуват специални танци и ритмични движения за бременни.

На кого е нужно това?

И така, общуването с бебчето преди раждането е нужно както на него, така и на бъдещите родители. По такъв начин детето получава нови стимули за своето развитие, а главно – топлотата, ласките и грижите на бъдещите майки и татковци. За целта не е необходимо да пеете, да рецитирате стихове и т.н. – може просто да мислите за бебчето, да възприемате положително бременността си.

Природата е мъдра и не случайно бременността продължава 9 месеца. За този период ние можем да свикнем със своето дете и да се научим да го разбираме, да почувстваме отговорността си за него, да осъзнаем и да приемем новата си роля в семейството. Жената може да се научи да разбира тялото си, което ще й помогне при раждането. Но най-главното е, че през това време ние се научаваме да обичаме нашето дете преди да сме го видели – да го обичаме такова, каквото е, без да се опитваме да го променяме, а само като се стараем да го разбираме. Така се учим на безусловна любов, учим се на майчинство и бащинство, учим се на общуване!

Ако майката се вслушва в своето бебче, умее да го разбира и да го приема, това е залог за успешния им контакт за в бъдеще. Сега за бебето Вие сте цяла една Вселена, с помощта на Вашите усещания то опознава света. Помогнете му и нека, идвайки на този сложен свят, бебчето да знае, че тук го чакат и го обичат!

«Разходката на радостта»

Понятието «предродилно общуване», необходимостта от постоянния контакт с бебето преди раждането се използва от мнозина, но всички го разбират по различен начин. Така, например, в Украйна съществува «Център за осъзнати родителски грижи». Специалистите в този център отбелязват, че трудните раждания се случват само при противодействие на детето, което се бои да излезе на бял свят. За да се предотврати това, е необходим постоянен предродилен контакт. За целта се предлага така наречената „разходка на радостта”. Например, разхождайки се навън, бъдещата майка разказва на детето си колко прекрасен е светът, в който му предстои да живее — не е задължително с думи, може и чрез образи, мисли. Така мама ще предаде на бебчето си положителни емоции, ще заложи в него любов към живота.

Възпитание? Обучение? Сливане?

Понятието «постоянен контакт» между майката и плода се възприема не еднозначно сред привържениците на пренаталното възпитание. При едни методики това са ежедневни, задължителни „ритуали” за общуване. Вкарват жената в т.нар. еуфорично състояние, понякога и в състояние на хипноза (което при бременност е противопоказано). Специалистите от подобни центрове считат, че по този начин майката, „се съединява” с бебето и общуването им достига най-високото си равнище. Но това състояние е опасно за бременната!

Други методики твърдят, че е необходимо постоянно, ежедневно обучение на бебето (съществуват даже специални методики на обучение по математика, езици, азбуката и т.н., но ефективността им не е доказана научно). Тук бъркат стимулирането на сетивните органи с ранното интелектуално развитие. Бременните жени слагат на корема си слушалки със запис на текст на различни езици, вместо сами да му изпеят песничка и да се насладят на любимата музика. Те рисуват със светлинен лъч букви и цифри върху корема си, считайки, че по този начин ще успеят да направят детето си гениално. Разбира се, че за своето развитие детето се нуждае от впечатления, но впечатленията, които то получава в майчината утроба, са напълно достатъчни без допълнителни въздействия.