Бронхиалната астма при децата

Астмата е доста често срещана хронична болест при децата

От астма децата се разболяват на различна възраст, но най-често първите симптоми на болестта се появяват на около 5-годишна възраст. По-често се среща при момчетата.

Рискови фактори

Рисковите фактори за развитие на астма при децата включват:

• Фамилна обремененост
• Излагане на тютюнев дим преди или след раждането
• Ниско тегло при раждане
• Наличие на алергия
• Чести респираторни инфекции
• Бедност на семействата

Симптоми

Признаците, за които трябва да следят родителите са следните:

• Честа кашлица по време на игра, през нощта или когато детето се смее (кашлицата може да бъде и единствен симптом)
• Учестено или късо дишане
• Свирене на гърдите при дишане
• Оплаквания от стягане в гърдите
• Чувство на слабост и умора, недостиг на енергия при игра

Трябва да се има предвид, че не всички деца имат едни и същи симптоми. Признаците могат да се различават дори при различни пристъпи на едно и също дете. Също така следва да се знае, че не при всички случаи на свирене на гърдите и кашлица се касае за астма.

Диагноза

• История на болестта и клинична картина. Необходимо е родителите да споделят с лекаря историята на дихателните проблеми, които детето е имало и има в момента, както и наличието на наследствени фактори – алергия, астма и др. белодробни болести.
• Физикален преглед, по време на който лекарят прислушва белите дробове и сърцето на детето.
• Изследвания. На много деца се налага да се направи функционално изследване на дишането (ФИД), а също и рентгенография. При деца под 5-годишна възраст в повечето случаи не е възможно да се направи ФИД и при диагностиката лекарите се осланят повече на историята на болестта, на симптомите и на данните от физикалния преглед.
• Други изследвания, с които се цели установяване на причинителите и отключващите фактори на астматичните пристъпи, напр. кожноалергични тестове (наличие и вид на алергените), рентгенографии на синусите (наличие на инфекции) и др.

Лечение

Въз основа на историята и декурзуса на болестта лекарят изготвя план за действие и лечение с насоки кога и как да се използват лекарствените средства, какво да се прави, когато състоянието на детето се влоши, и кога да се търси незабавна медицинска помощ. Видът и дозата на медикаментите се определят, като се имат предвид възрастта и теглото на малките пациенти. Планът за действие и лечение е изключително важен за успешния контрол на болестта. От своя страна, родителите се нуждаят да следят кои са провокиращите пристъпите на астмата на детето фактори и по възможност да ги отбягват.

Може да се счита, че астмата на детето е добре контролирана, ако след прилагането на лекарствените средства детето:

• Живее нормален, активен живот
• Посещава редовно училище
• Изпълнява ежедневните дейности без затруднения
• Има минимум симптоми
• Няма странични явления след приема на медикаментите
• Почти не се налагат спешни посещения при лекар или в болнично заведение

Поведение при астматичен пристъп

• На детето да се даде бронхоразширяващото лекарствено средство според плана за действие и лечение
• Да се изчака 15 минути. Ако симптомите не изчезнат, да се следват напътствията в плана за действие и лечение
• Ако след всички действия съгласно плана за действие и лечение няма резултат, да се потърси лекарска помощ
• Ако са налице силна кашлица, свирене на гърдите, трудност при вървене, посиняване на устните и на пръстите под ноктите, да се потърси помощ на телефонен номер 112.

Прогноза

Веднъж очувствени, дихателните пътища остават такива до края на живота. С напредването на годините при около 50% от децата астматичните симптоми намаляват значително, като че ли болестта е изчезнала. Когато навършат 30 – 40-годишна възраст, поне при половината от тези деца симптомите на болестта се появяват отново.