Състояния и заболявания

Захарен диабет

Синоними: Захарна болест
На английски език: Diabetes mellitus

Съдържание

  1. Захарен диабет
  2. Етиология на инсулинозависимия диабет (тип 1)
  3. Етиология на неинсулинозависимия диабет (тип 2)
  4. Генетични фактори. Фактори, благоприятстващи развитието на диабет тип 2
  5. MODY-диабет. Гестационен диабет
  6. Гестационен диабет
  7. Клинична картина на изявения захарен диабет
  8. Усложнения
  9. Диагноза
  10. Медикаментозно лечение при захарен диабет
  11. Медикаменти за лечение на захарен диабет
  12. Инсулин
  13. Инсулинови препарати
  14. Усложнения при инсулиновото лечение
  15. Други причини за увеличаването на инсулиновите нужди
  16. Конвенционално лечение с инсулин
  17. Интензифицирана инсулинова терапия
  18. Цел на лечението
  19. Лечение на диабета по време на бременност
  20. Диабет и оперативни вмешателства
  21. Прогноза при захарен диабет
  22. Дефиниция, епидемиология и класификация на захарния диабет в детска възраст
  23. Клинични характеристики на основните типове захарен диабет в детска възраст
  24. Диабетна кетоацидоза в детска възраст
  25. „Болни“ дни при децата с диабет

Интензифицирана инсулинова терапия

Концепцията базис/болус (базално-прандиален режим): Разграничаваните при здрави базална и постпрандиална инсулинова секреция, зависеща от приема на храна, може да бъде имитирана по 2 начина:

  • Интензифицирана конвенционална инсулинова терапия (ICT)

Базалната инсулинова секреция се покрива посредством двукратно инжектиране на интермедиерен инсулинов препарат, съответно еднократно даване на инсулин с удължено действие. При редовен режим на живот е достатъчно и еднократното вечерно внасяне на NPH-инсулин. Вечерната инжекция се определя в зависимост от ежедневието на пациента и колебанията на кръвната захар през нощта. По правило тя се прави между 22 - 24 часа. Около 40 - 50% от общата доза инсулин се внася за осигуряване на базална концентрация. Останапите 50 - 60% се разпределят между приемите на храна. Те постъпват посредством болусния внос на нормален инсулин. Количеството на отделните дози се определя от това на храната, от измерената на гладно кръвна захар, от часа и заплануваното физическо натоварване. При това не е задължително да се спазва интервал между инжекцията и храненето, но е желателно да се спазва отстояние от около 15 минути: Съществува денонощен ритъм на чувствителността към инсулина, поради което нуждите от инсулин на една хлебна единмца (BE) ca различни през различните часова от деня: Инсулинови нужди на една BE: сутрин 1,5 - 2,5 IE, на обяд- 1,0 IE, вечер - 1,0-1,5 IE

Определянето на дозата на бързодействащия инсулин при стойности на кръвната захар, отклоняващи се от желаните (90 - 120 mg/dl), ce основава на факта, че 1 IE бързодействащ инсулин понижава кръвната захар с около 30 mg/dl (при стойности на кръвната захар < 300 mg/dl).

Примери за схеми при интензивно инсулинолечение (Н = нормален инсулин, У = инсулин с удължено действие)

Закуска Обяд Вечеря През нощта (23 часа) Н Н Н У Н+У Н Н У Н+У   Н У Н Н+У Н У
  • Лечение с инсулинова помпа

При него се прилага само бързодействащ инсулин. С помощта на преносима помпа се осъществява константна (постоянна) субкутанна (подкожна) инсулинова инфузия (CSII). Вносът на инсулин може да се осъществи и интраперитонеално. При съвременните апарати базалната концентрация можа да бъде програмирана отделно за всеки час, така че dawn-феноменът напр. може да бъде оптимално коригиран. Допълнително пациентът си вкарва инсулин с помощта на апарата за дозиране по време на храненията - в зависимост от стойността на кръвната захар преди ядене и от желаното количество на храната. При това става дума за инсулинови помпи без автоматични глюкозни сензори (определянето на кръвната захар се осъществява мануално от самия пациент) = "open-loop-system" („отворена бримкова система“). Оптимално решение са инсулиновите помпи с интегриран сензор за кръвната глюкоза, с помощта на който се коригира вносът на инсулин = feedback-регулирани помпи = "closed-loop-system" (помпи с обратна връзка, т.е. със „затворена бримка“). При лечение с помпа потребностите от инсулин обикновено са по-ниски!

Усложнения:

  1. Локални инфекции
  2. Изпадане в кома при нарушаване на равновесието при блокиран инсулинов внос
  3. Опасност от хипогликемия при недостатъчно добър контрол на кръвната захар

Индикации за провеждане на лечение с инсулинова помпа

  1. Бременност
  2. Изразен dawn-феномен
  3. Невропатия, тежки болкови форми
  4. Диабетна гангрена и др.

Предпоставки за провеждането на интензифицирана инсулинова терапия

  1. Пациент, готов да сътрудничи и способен да взема терапевтични решения
  2. Интензивно обучение на диабетно болните
  3. Ежедневен самостоятелен контрол (най-малко 4 контролни изследвания)
  4. Консултиране на пациентите от лекари, които имат опит в лечението на диабета

Предимства на лечението

  1. Оптимална корекция на метаболизиа
  2. Индивидуално разпределяне на храненията по време (пациентът си инжектира инсулин, когато иска да яде)

Резултатите при диабетици от I тип показват, че единствено посредством интензифицираната инсулинова терапия с оптимизирано коригиране на метаболизма се намалява честотата на късните усложнения на диабета и може да бъде спряна прогресията на вече съществуващите увреждания. При това трябва да се има предвид, че рискът от хипогликемии е три пъти по-висок.

Реклама

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!