Състояния и заболявания

Артериална хипертония (АХ)

Синоними: високо кръвно налягане
На английски език: hypertension (HTN, HT), high blood pressure

Дефиниция

Артериална хипертония (АХ) при лица над 18 години е налице при систолично налягане > 140 и/или диастолично налягане > 90 mm Hg като средни стойности от многократни измервания при най-малко два или повече различни по време прегледа.

Епидемиология

АХ е социално значимо заболяване и в значителна степен определя болестността, инвалидизирането и смъртността на населението.

В отделните страни и географски райони честотата на АХ се движи от 4.8 до 30.3%.

Средно около 15% от населението на напредналите страни има АН > 160/95 mm Hg.

Броят на хипертониците се удвоява при горна граница за нормално АН < 140/90 mm Hg.

Класификация

Класификацията на АХ в зависимост от стойностите на артериалното налягане (АН) и дефинирането на изолирана систолна хипертония е отразено на табл. 1.

Табл. 1. Класификация на АХ според стойностите на АН (СЗО и МДХ, 1999 г.)
Категория Систолично АН (mm Hg) Диастолично АН (mm Hg)
Оптимално АН < 120 < 80
Нормално АН < 120 < 85
Високо нормално АН 130 – 139 85 – 89
Артериална хипертония    
1-ва степен (лека) 140 – 159 90 – 99
Подгрупа: гранична 140 – 149 90 – 94
2-ра степен (умерена) 160 – 179 100 – 109
3-та степен (тежка) > 180 > 110
Изолирана систолна АХ > 140 < 90
Подгрупа: гранична 140 – 149 < 90

Около 2/3 от младите хора с гранична хипертония с времето се връщат към нормотония.

Табл. 2. Класификация на АХ според стойностите на АН (Ръководство за лечение на АХ на Европейското дружество по хипертония и Европейското дружество по кардиология, 2003 г.)
Категория Систолично АН (mm Hg) Диастолично АН (mm Hg)
Оптимално АН < 120 < 80
Нормално АН 120 – 129 80 – 84
Високо нормално АН 130 – 139 85 – 89
1-ва степен АХ (лека) 140 – 159 90 – 99
2-ра степен АХ (умерена) 160 – 179 100 – 109
3-та степен АХ (тежка) > 180 > 110
Изолирана систолна АХ > 140 < 90

Когато стойностите на систоличното и диастоличното налягане са в различни категории, се приема по-високата категория. Изолираната систолна хипертония също може да се раздели на три степени съобразно стойностите на систоличното АН при диастолно налягане < 90 mm Hg.

Табл. 3. Класификация на АХ според стойностите на АН съгласно VII американски доклад (JNC VII), 2003 г.
Категория Систолично АН (mm Hg) Диастолично АН (mm Hg)
Нормално АН < 120 < 80
Прехипертония 120 – 139 80 – 89
1-ва степен хипертония 140 – 159 90 – 99
2-ра степен хипертония > 160 > 100
Изолирана систолна АХ > 140 < 90

В зависимост от етиологията АХ се разделя на първична или есенциална хипертония (хипертонична болест, ХБ), при която причината за повишението на АН е неустановена, и вторична или симптоматична хипертония, при която повишението на АН се дължи на друго съществуващо заболяване – бъбречно, ендокринно, неврологично и др. При около 95% от случаите с АХ се касае за есенциална хипертония и при около 5% има данни за симптоматична хипертония (табл. 4).

Систолни и диастолни хипертонии

  1. Първична, есенциална хипертония
  2. Хипертонии с установена причина
    1. Бъбречни
      • При паренхимни болести
        • Остри гломерулонефрити
        • Хронични нефрити
        • Бъбречна поликистоза
        • Диабетна нефропатия
        • Хидронефроза
      • При съдови заболявания
        • Стеноза на ренална артерия
        • Интраартериален васкулит
        • Ренинпродуциращи тумори
        • Ренопривна
        • Първична натриева задръжка (синдром на Liddle, синдром на Gordon)
    2. Ендокринни
      • Акромегалия
      • Хипотиреоидизъм
      • Хипертиреоидизъм
      • Хиперпаратиреоидизъм
      • Адренални нарушения
      • Кортикални нарушения
        • Синдром на Cushing
        • Първичен хипералдостеронизъм
        • Вродена адренална хиперплазия
        • Медуларни тумори (феохромоцитом)
        • Екстраренални медуларни тумори
        • Дефицит или инхибиция на 11-бета-хидроксистероиддехидрогеназа
        • Карциноиди
      • Екзогенни хормони
        • Естрогени
        • Глюкокортикоиди
        • Минералокортикоиди
        • Симпатомиметици
        • Еритропоетин
    3. Храни, съдържащи тирамин и МАО-инхибитори
    4. Коарктация на аортата
    5. Хипертония, причинена от бременност
    6. Неврологични нарушения
      • Увеличено интракраниално налягане
      • Сънна апнея
      • Квадриплегия
      • Остра порфирия
      • Фамилна дисаутономия
      • Оловно отравяне
      • Синдром на Gullian – Barrе
    7. Остър стрес
      • Психогенна хипервентилация
      • Хипогликемия
      • Изгаряния
      • Алкохолна абстиненция
      • След ресусцитация
      • Периоперативна
    8. Увеличен интраваскуларен обем
    9. Алкохол
    10. Никотин
    11. Циклоспорини

Систолни хипертонии

  1. Увеличен сърдечен дебит
    • Аортна клапна инсуфициенция
    • Артериовенозни фистули
    • Отворен дуктус артериозус
    • Тиреотоксикоза
    • Болест на Paget
    • Бери-бери
    • Ригидност на аортата
Табл. 4. Честота на различните диагнози при пациентите с АХ
Диагнози Честота (%)
Есенциална хипертония 89 – 95.3
Хронични бъбречни заболявания 2.4 – 5
Реноваскуларни заболявания 1 – 4
Коарктация на аортата 1
Първичен хипералдостеронизъм 0.1 – 0.5
Синдром на Cushing 0.1 – 0.2
Феохромоцитом 0.2
Употреба на перорални контрацептивни средства 0.8

При епидемиологични проучвания и в клиничната практика се използва класификацията на СЗО, при която в зависимост от засягането на таргетните органи (органите-мишени) от АХ се разграничават три стадия:

I стадий – без данни за сърдечно-съдово органно засягане.

II стадий – с органно засягане: левокамерна хипертрофия, структурни съдови промени в таргетните органи.

III стадий – с органно увреждане: левокамерна слабост, инсулт, хипертонична енцефалопатия, увредена бъбречна функция.

В зависимост от протичането на АХ тя се определя като бенигнена или малигнена. При малигнена хипертония стойностите на АН са екстремно високи, от порядъка на 250/140 mm Hg, с тежки съдови и органни увреждания: кръвоизливи и ексудати в ретината, хипертонична енцефалопатия или хеморагичен мозъчен инсулт, бъбречна и сърдечна недостатъчност.

За промените в очните дъна при АХ се използва класификацията на Keith, Wagener и Barker:

Стадий 0 – нормално очно дъно.

Стадий I – умерено стеснение на артериолите; съотношение на ширината на артериолите към тази на венулите – 1:2 или повече.

Стадий II – към промените от стадий I се добавя генерализирано или локализирано стеснение и усилен рефлекс на артериолите, прещипване на вените при кръстосване с артериолите.

Стадий III – към промените от стадий II се прибавят кръвоизливи и/или ексудати.

Стадий IV – към промените от стадий III се добавя оток на папилата.

Автор(и): проф. д-р А. Еленкова, д.м.

Препоръчано за Вас

Международна класификация на болестите - 10-та ревизия (МКБ-10)

Коментари