Артериална хипертония (АХ)
Съдържание
- Артериална хипертония (АХ)
- Класификация
- Измерване на АН
- Етиология и рискови фактори (РФ) за ХБ
- Патогенеза на ХБ
- Промени в хемодинамиката при ХБ
- Патофизиология и патоморфология
- Клинична картина на ХБ
- Анамнеза на болен с АХ
- Физикално изследване на болен с АХ
- Други изследвания при болен с АХ
- Усложнения на ХБ
- Диагноза и диференциална диагноза на ХБ
- Лечение на АХ
- Немедикаментозно лечение на АХ
- Медикаментозно лечение на АХ
- Неотложни хипертонични състояния, изискващи спешно понижаване на артериалното налягане
- Протичане и прогноза на ХБ
Етиология и рискови фактори (РФ) за ХБ
Причините за появата на ХБ са неизвестни. Проучени са някои фактори на външната и вътрешната среда на организма, а също и някои вредни навици, които увеличават вероятността за появата на ХБ и влияят върху нейния ход и протичане.
Наследствена обремененост. Децата на родители с ХБ боледуват три пъти по-често от това заболяване в сравнение с децата на нормотензивни родители.
Намерена е висока корелация между стойностите на АН при монозиготните близнаци и значително по-ниска при дизиготните. Унаследяването на ХБ е полигенно, при което различни генетични фактори обуславят нарушения в синтеза и обмяната на биологично активни субстанции с пресорен и депресорен ефект, на активността на някои ензимни системи и на електролитния обмен. При ХБ са установени промени в гените, имащи отношение към системата ренин – ангиотензин – алдостерон (РААС) и към обмяната на катехоламините. Установен е полиморфизъм на гените, отговарящи за ангиотензинконвертиращия ензим (АСЕ), за предсърдния натриуретичен пептид и за ендотелния фактор, който има отношение към синтеза на азотен окис (NO). Предполага се, че за развитието на ХБ съществено значение имат и факторите на външната среда и вредните навици.
Злоупотреба с готварска сол. За възрастен човек минималната дневна нужда от готварска сол е 2 g, но реалната употреба е от порядъка на 10 до 30 g дневно.
При епидемиологични проучвания в различни географски райони е установена зависимост между количеството на употребената с храната сол и честотата на АХ. При натоварване с NaCl фамилно обременените с хипертония лица имат забавено излъчване на Na чрез бъбреците. От друга страна, не всички индивиди, злоупотребяващи със сол, имат повишено АН, т.е. налице са солево чувствителни и солево резистентни индивиди, като посочената солева чувствителност и нарушенията в обмяната на натрия са генетично обусловени. Злоупотребата с готварска сол като рисков фактор за АХ има по-голямо значение за лицата с напреднала възраст.
При лица с наднормена телесна маса честотата на АХ е от 4 до 6 пъти по-голяма в сравнение с тези с нормално тегло.
Предполага се, че значение тук имат повишените кръвен обем, ударен обем (УО) и минутен сърдечен обем (МСО) и намаленият глюкозен толеранс. Намалението на телесната маса води до понижение на АН.
Намалената физическа активност може да доведе до съдова дистония и нарушения в регулацията на АН с поява на хипертония. Физическата активност намалява симпатикусовия тонус и периферното съдово съпротивление (ПСС) и увеличава натриурезата.
Употребата на алкохол и в малки количества може да доведе до повишение на АН чрез увеличение на сърдечната честота (СЧ) и на МСО и отчасти посредством активиране на симпатикуса. За пресорния ефект на алкохола значение може да има и нарастването на клетъчния пермеабилитет за Na чрез потискане на Na-K-ATP-азата. При хронична злоупотреба с алкохол много често има АХ. Приемът на алкохол при хипертонично болни може да съдейства за по-рязко повишение на АН и поява на усложнения.
Психическото пренапрежение, повтарящият се психоемоционален или психосоциален стрес, необичайните условия на труд (силен шум, непрекъснато боравене с цифри) могат да доведат до нарушения в звената на ценралната нервна система (ЦНС), регулиращи АН.
Психическото пренапрежение може да бъде пусков механизъм за възникването на есенциална хипертония, за влошаване на болестта и за поява на усложнения, но не може да се разглежда като самостоятелна причина за есенциалната хипертония.
Възраст и пол. С напредване на възрастта АН показва тенденция за повишаване. Честотата на АХ е най-голяма при лица на възраст от 40 до 60 години. Във възрастовата група от 18 до 50 години хипертонията е по-честа при мъжете, а след 50 години – при жените. Счита се, че 2/3 от лицата над 65 години са със стойности на АН над 140/90 mm Hg.
Предполага се, че значение могат да имат и нарушения в ендокринните и бъбречните функции, потискане на депресорната функция на барорецепторите, атеросклероза на мозъчните артерии и на артериалните съдове на други паренхимни органи с развитие на хипоксия и др.
Покана
Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!