Артериална хипертония (АХ)

Измерване на АН

Измерването на АН се извършва с директни и индиректни методи. Директните методи се основават на интраартериална техника, включваща електроманометър и регистрационна част. Измерването на АН с директен метод е много точно и се използва при научни проучвания. В клиничната практика се използват индиректни методи, основани на въведената от Riva Rocci пневматична гумена маншета (1896 г.) и на аускултационния метод на Н. Коротков (1905 г.). Сфигмоманометрите могат да бъдат живачни, анероидни, електронни и автоматични. При използване на аускултационния метод на Коротков с компресия и декомпресия на а. brachialis и стетоскоп, поставен в антекубиталната ямка, систоличното налягане се определя по първия ясно чут тон (I фаза по Коротков), а диастоличното се определя по изчезването на тоновете (V фаза). При деца и бременни жени диастоличното налягане се определя при заглъхване на тоновете (IV фаза).

АН може да бъде измерено в легнало, седнало и право положение на пациента и при физическо обременяване. Според указанията на СЗО се изисква измерването на АН да се извършва след 5-минутна почивка на пациента и последният да не се е хранил и да не е консумирал кафе или алкохол, да не е пушил и да не е имал физическо натоварване през последните 2 часа преди прегледа. Предмишницата и лакътят на пациента се поставят на твърда подложка (маса, бюро), която да бъде на височината на сърцето. Използваната маншета трябва да бъде с размери, подходящи за размерите на ръката на пациента. СЗО препоръчва три различни размера маншети – за лица с нормална дебелина на ръката, за тези с наднормено тегло и за деца.

При първия преглед АН се измерва в легнало и в право положение и на двете ръце. Ако има разлика, при следващите посещения измерването се извършва на ръката с по-високо налягане. Апаратът за измерване трябва да е точен и да се калибрира през 6 месеца.

При 24-часово амбулаторно неинвазивно мониториране на АН (НАМАН) автоматично се записват стойностите на дневното и нощното систолично, диастолично и средно налягане през избрани времеви интервали (15 минути за деня и 30 минути за нощта). Този метод дава възможност да се диагностицира АХ, да се добият сведения за циркадната крива на АН, да се обективизират пиковете, да се диагностицира „хипертония на бялата престилка“, да се уточни наличието на нощна хипертония и за отчитане на терапевтичния ефект при болни с труднолечима хипертония.