Състояния и заболявания

Артериална хипертония (АХ)

Синоними: хипертония, есенциална (първична) хипертония, хипертонична болест (ХБ), хипертонична болест на сърцето (ХБС), хипертонична сърдечна болест (ХСБ), високо (артериално) кръвно налягане
На английски език: hypertension (HTN, HT), high blood pressure

Други изследвания при болен с АХ

Електрокардиограма (ЕКГ) – сърдечен ритъм, белези на миокардна исхемия или инфаркт на миокарда, данни за левокамерна хипертрофия; обременяване на лявото предсърдие, динамично проследяване за ритъмни и проводни нарушения.

Изследвания на кръв – пълна кръвна картина (ПКК), кръвна захар на гладно, серумни липиди, натрий и калий, креатинин, пикочна киселина.

Изследване на урина – относително тегло, белтък, захар, седимент.

Индикации за разширени изследвания при болен с АХ:

  • тежка по степен АХ с диастола > 130 mm Hg;
  • наличие на симптоми, насочващи към вторична хипертония:
    • понижено АН на долните крайници (коарктация на аортата);
    • нисък плазмен калий и повишен калий в диурезата (синдром на Conn);
    • начало на хипертония след орални антиконцепционни средства.

При I стадий на ХБ биохимичните изследвания са в норма.

При II стадий на ХБ се установява намаление на концентрационната способност на бъбреците, следи от белтък в урината, а в седимента – единични еритроцити и хиалинни цилиндри.

При III стадий може да има нарастване на серумния креатинин и пикочна киселина като проява на нарушена бъбречна функция. Прибавя се и анемичен синдром.

И при трите стадия на ХБ могат да се установят нарушения в липидния профил. При част от болните има нарушен въглехидратен толеранс, намалена чувствителност на тъканите спрямо инсулина и хиперинсулинемия, което се установява с патологичен кръвнозахарен профил (КЗП).

Електрокардиограмата при болни с ХБ има значение за диагнозата на левокамерна хипертрофия, за диагнозата и динамичното проследяване на ритъмни и проводни нарушения.

Рентгеновото изследване на сърцето няма съществено значение за диагнозата на левокамерната хипертрофия, тъй като не дава възможност да се различи хипертрофията от дилатацията на лявата камера.

Ехокардиографията е много добър метод за диагностика на левокамерна хипертрофия: дебелина на свободната левокамерна стена и на междукамерната преграда > 11 mm с увеличение на левокамерната мускулна маса > 125 g/m2 за мъже и > 110 g/m2 за жени и на отношението дебелина на левокамерния миокард/радиус на кухината на ЛК > 0.25.

Автор(и): проф. д-р А. Еленкова, д.м.
Реклама

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Международна класификация на болестите - 10-та ревизия (МКБ-10)