Честота
Това е най-често срещаната форма на тиреоидит, засягаща предимно жените в 4-5 -то десетилетие
Етиология
Автоимунен тиреоидит, налице е фамилност: 50% от родствениците на пациентите са носители и на антитела; често се съчетава с HLA-маркери (HLA-DR3, -DR5, -В8).
Клинична картина на хроничния лимфоцитен тиреоидит (на Хашимото)
Началото обикновено остава незабелязано. При болшинството от пациентите диагнозата се поставя едва в късния стадий въз основа на развилия се хипотиреоидизъм.
Особена форма: струма на Ридел с твърда консистенция.
Ехографско изследване
Обикновено хипо- до анехогенен образ на жлезата
Сцинтиграфия
Намалено е отлагането на радиоактивно вещество в щитовидната жлеза (понижаване на TcTU)
Диагноза на хроничен лимфоцитен тиреоидит (на Хашимото)
1. Доказване на повишен титър на:
- Тиреоглобулинови антитела (ТАТ): в 70% от случаите
- Микрозомални AT (MAT) или анти-ТПО-Ат: в 95% от случаите
2. Тънкоиглена биолсия с хистологично изследване: лимфоцитен тиреоидит
Лечение
Заместително лечение при хипотиреоидизъм (L-T4)
Имуносупресивното лечение и кортикостероидите са без ефект.