Дефект на междупредсърдната преграда

Класификация на междупредсърдните дефекти

• Дефект тип ostium primum (ASD I): рядко срещан е ниско разположеният септален дефект, достигащ до равнината на атриовентрикуларната клапа. ASD I се причинява от задръжка в развитието на ендокардната възглавничка. Към така наречените дефекти на ендокардната възглавничка се причисляват два други варианта:
  • Частичен предсърднокамерен канал: ASD I + аномалия на атриовентрикуларната клапа
  • Пълен предсърдно-камерен канал: ASD I + VSD + аномалия на атриовентрикуларната клапа
• Дефект тип ostium secundum (ASD II): това е най-честата форма. Дефектът се разполага над Fossa ovalis, причинява се от задръжка в развитието на Septum secundum.
• Дефект тип sinus venosus: това е рядко срещан високо разположен дефект на междупредсърдната преграда на границата с горната куха вена (superior cava-defect). Обикновено той се комбинира с частично патологично вливане на белодробните вени (в дясното вместо в лявото предсърдие).
• Дефект тип foramen ovale: налице е комуникация между предсърдията в областта на fossa ovalis. При 25% от хората може да бъде намерен отворен foramen ovale без да има ляво-десен шънт (LRS).

Дефектите на междупредсърдната преграда понякога се съчетават с други сърдечни пороци. При някои от тях наличието на ASD осигурява преживяването на бебето (например трикуспидална атрезия, транспозиция на големите артерии). Рядката комбинация на ASD с митрална стеноза е известна като синдром на Lutembacher.

Честота: ASD обхваща 10% от всички вродени пороци (най-често ASD II). Отношението мъже:жени е 1:2.