Автоимунен хроничен активен хепатит

При 50% от случаите заболяването започва преди 30-тата година от живота. Свързано е с фамилно предразположение (често се съчетава с наличието на HLA-B8 и DR3).

Признаци:

• Клиничното протичане на хроничните чернодробни заболявания е свързано със значителни оплаквания, често са налице извънчернодробни автоимунни заболявания (например автоимунен тиреоидит, ревматоиден артрит, васкулит и др.)
• Установяват се трайно увеличени трансаминази с върхове по време на възпалителните тласъци
• Налице е ранно понижаване на синтетичната функция на черния дроб (протромбиново време, албумин)
• Общият белтък и гамаглобулините са повишени
• Хистологичната картина на автоимунния хроничен активен хепатит е типична
• Вирусните маркери са отрицателни, доказват се типични автоантитела

Според съотношението на различните антитела се различават 4 подгрупи:

Легенда:

• ANA = антинуклеарни Ат (= AHA)
• LMA = Aт, насочени срещу мембраните на чернодробните клетки
• LMK = Ат срещу микрозомалните Аг на черния дроб и бъбреците
• SLA = Ат срещу разтворимите цитоплазмени чернодробни антигени
• SMA = Ат срещу гладката мускулатура (= АГМА)
• АМА = антимитохондриални Ат (= АМА)
• + - типична за подгрулата находка
• ♦ - факултативно разпространение

Без лечение прогнозата на автоимунния ХАХ е лоша, а при имуносупресивна терапия - относително благоприятна (10-годишната преживяемост възлиза на около 90%).