Новини

Хроничният стрес и тялото: защо грижата за емоциите е част от здравето

Микаела Минчева
Стресът влияе на поведението – под напрежение хората по-често посягат към цигари, алкохол, сладко и кофеин и по-рядко намират време за движение – и така се отразява на здравето пряко и косвено

Стресът не е само „в главата“. Когато напрежението продължава с месеци, то се отразява на съня, храносмилането, имунитета и сърцето. Какво се случва в организма и какво реално помага?

Краткият стрес е нормална и дори полезна реакция: той мобилизира тялото да се справи с предизвикателство – изпит, важна среща, неочаквана ситуация на пътя. Проблемът започва, когато напрежението не спира. Работа без почивка, грижа за болен близък, финансови трудности или конфликти в семейството могат да държат организма в режим на тревога седмици и месеци наред.

Какво се случва в тялото при стрес

При усещане за опасност мозъкът активира така наречената ос хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези. Надбъбречните жлези отделят адреналин и кортизол. Сърцето бие по-бързо, кръвното налягане се повишава, мускулите се стягат, а черният дроб освобождава глюкоза, за да има енергия за действие. Едновременно с това процеси като храносмилането и възстановяването временно се забавят.

Тази реакция е създадена да бъде кратка. Когато заплахата отмине, нервната система би трябвало да се върне в режим на почивка. При хроничен стрес това връщане не се случва напълно и организмът остава в състояние на постоянна готовност.

Признаци, че стресът е станал хроничен

  • Трудно заспиване, често будене или сън, който не възстановява
  • Главоболие, стегнати рамене, врат и челюст
  • Стомашни оплаквания, подуване, промени в апетита
  • По-чести настинки и бавно възстановяване
  • Раздразнителност, трудна концентрация, усещане за постоянна умора

Тези симптоми могат да имат и други причини – от проблеми с щитовидната жлеза до анемия. Затова при продължителни оплаквания е важно да ги обсъдите с лекар, вместо сами да ги отдавате на стреса.

Защо не бива да го пренебрегваме

Продължителният стрес е свързан с по-висок риск от повишено кръвно налягане и сърдечно-съдови заболявания, нарушения на съня, тревожност и депресия. Той влияе и на поведението: под напрежение хората по-често посягат към цигари, алкохол, сладко и кофеин и по-рядко намират време за движение. Така стресът се отразява на здравето и пряко, и косвено.

Какво помага според доказателствата

  • Сън. На възрастните са нужни поне 7 часа сън на нощ. Редовният час за лягане и ставане помага повече от „наваксването“ през уикенда.
  • Движение. Световната здравна организация препоръчва на възрастните поне 150 – 300 минути умерена физическа активност седмично – например бързо ходене по 30 минути пет дни в седмицата.
  • Бавно дишане. Няколко минути спокойно дишане с удължено издишване помагат на нервната система да превключи към режим на почивка.
  • Хора до нас. Разговорът с близък човек и усещането за подкрепа са сред най-силните защитни фактори при стрес.
  • Умерено с кофеина и алкохола. И двете влошават съня и засилват тревожността, макар в първия момент да изглежда, че помагат.
  • Психотерапия. Когнитивно-поведенческата терапия и програмите за осъзнатост имат добри доказателства за намаляване на тревожността и стреса.

Какво е мястото на допълващите практики

Много хора търсят и други начини да се отпуснат – йога, масаж, медитация, енергийни практики като биоенергийните сесии. Научните доказателства за ефекта на биоенергията са ограничени, но хората често описват тези сесии като време, в което успяват да спрат, да се отпуснат и да обърнат внимание на състоянието си. Именно това може да бъде полезно, стига практиката да не заменя лечението.

Добър знак е, когато практикът е честен за границите на работата си. Например на prammatera.com, сайта на Микаела Минчева, ясно е написано, че сесиите са допълнение към грижата за здравето, а не диагностика или терапия на заболявания. Там хората със здравословни оплаквания се съветват първо да се обърнат към квалифициран специалист. Така трябва да звучи всеки отговорен практик в тази област.

Бъдете внимателни, ако някой ви обещава излекуване, съветва ви да спрете предписани лекарства или настоява за скъпи пакети с „гарантиран резултат“.

Кога да потърсим лекар

  • Ако оплакванията продължават повече от две седмици и пречат на работата, съня или отношенията ви.
  • При болка в гърдите, сърцебиене, задух или световъртеж – незабавно. Тези симптоми не бива да се отдават на стреса без преглед.
  • Ако имате мисли за самонараняване – потърсете спешна помощ на телефон 112.
  • Преди да започнете хранителни добавки или успокоителни средства – консултирайте се с лекар или фармацевт, особено ако приемате други лекарства.

Стресът е част от живота, но хроничният стрес не е нещо, което трябва просто да търпим. Грижата за съня, движението, отношенията и емоциите е толкова част от здравето, колкото и редовните прегледи.