Изследване на екзокринната панкреасна функция

Изследване на функцията на екзокринния панкреас

Потен тест (йонофореза с пилокарпин)

Потният тест е първото изследване, което трябва да се извърши при екзокринна панкреасна инсуфициенция поради сравнително високата честота на муковисцидозата. Тестът се базира на събиране на количеството отделена пот за 24 часа и измерване на концентацията на хлоридите чрез пилокарпинова електрофореза. Стойностите на Cl¯ в потта над 60 mmol/l са диагностични за муковисцидоза, като са налице при почти 98% от пациентите със заболяването.

Фалшиво позитивни резултати се срещат при гликогеноза тип I, фамилна холестаза, хипотиреоидизъм, екзема и други. Фалшиво негативен резултат от теста може да се получи, ако пациентът е оточен, ако не е събрано достатъчно количество пот или при възникване на методологична грешка. Извършването на потен тест при кърмачетата е затруднено.

Екскреция на мазнини с изпражненията

При наличието на стеаторея микроскопското изследване на изпражненията за мазнини е лесен скринингов метод за установяване на панкреасна недостатъчност. Проста качествена техника за измерване на малабсорбцията на мазнини е оцветяването със Судан (Sudan dye), при което неутралните мастни глобули се визуализират под микроскоп. Изследването на 72-часовата екскреция на мазнини с изпражненията е ефективна техника за количествено определяне на мастните загуби.

Това изследване обикновено се прави при кърмачета на възраст над шест месеца, тъй като преди това отделянето на мазнини с изпражненията е над 7% поради незрялост на панкреасната секреция. За да бъде валиден тестът, е необходимо приемът на мазнини да бъде адекватен (>100 g мазнини/ден при възрастните или 3 g мазнини/kg/ден при децата). Важно е да се съберат всички изпражнения, отделени за период от 72 часа, за да се определи фракционалната екскреция на мазнини с изпражненията. Фекалните проби трябва да се съхраняват в хладилник, за да се предотврати разграждането на мазнините от бактерии.

Стеатокрит

Друга проста техника за оценка на малабсорбцията на мазнини е центрофугиране на изпражненията в епруветки за определяне на хематокрита, като така се измерва количеството на отделените мазнини (стеатокрит). Чрез този метод се демонстрира само малабсорбцията на мазнини, но не може да бъде определено прецизно тяхното количество.

Трипсин/Химотрипсин

Трипсин и химотрипсин се образуват изцяло в панкреаса, и тяхното количествено измерване може да се използва за оценка на панкреасната функция. И двата ензима, особено трипсинът, се подлагат на бактериална деградация. Значително количество от химотрипсина остава в неразтворимия остатък от изпражненията и това може да доведе до фалшиво ниски стойности. Измерването на трипсин и химотрипсин чрез фотометричния метод е относително точно, а панкреасната стимулация с холецистокинин може да подобри чувствителността на изследването. Измерването на серумния трипсиноген чрез радиоимунологичен метод също има потенциала да оценява панкреасната функция. Пациентите с муковисцидоза на възраст под седем години имат значително понижени стойности на трипсиногена, като неговото изследване е в основата на скрининга за това заболяване.

Дихателен тест

Дихателният тест се използва за измерване на екзокринната функция на панкреаса, но приложението му при по-малките деца е ограничено поради невъзможността за съдействие. Загубата на присъщата на панкреасните ензими антибактериална активност, както и нарушената перисталтика на тънкото черво, могат до доведат до бактериален свръхрастеж при пациентите с нарушена екзокринна функция. Дихателният водороден тест с приложение на глюкоза се използва за демонстриране на наличието на бактериален свръхрастеж и на екзокринна панкреасна инсуфициенция при възрастни пациенти с хроничен панкреатит.

Секретин/холецистокинин

Златният стандарт за диагностициране на недостатъчност на екзокринния панкреас е интравенозна стимулация със секретин, холецистокинин или комбинация от тях, ендоскопско въвеждане на сонда в дуоденума и колекция на отделената течност в рамките на 10 минути след инжектирането. В тази течност се изследва концентрацията на панкреасните ензими.

Фекална еластаза

Нова техника за изследване не екзокринната панкреасна функция е измерването на фекалната еластаза. Фекалната панкреасна еластаза 1 се екскретира в изпражненията, може директно да бъде измервана във фекални проби, като не се подлага на бактериално разграждане и стойностите и не се повлияват от приема на панкреасни ензими. Ако концентрацията на фекалната еластаза е под 200 mcg/g изпражнения, се приема, че е налице стеаторея. Tова изследване има отлична чувствителност, но ниска специфичност при оценката на екзокринната панкреасна недостатъчност при децата. То е от полза за определяне на панкреасната функция при муковисцидоза, но ниски стойности на фекалната еластаза могат да се установят и при деца със синдрома на късото тънко черво, както и при пациенти със синдрома на Швахман Диймънд (Shwachman–Bodian–Diamond syndrome), които са с нормална панкреасна функция.