Съдържание
Клиничен ход
Инкубационният период на вирусния хепатит D е същия като на хепатит В – от 2 до 6 месеца, но обикновено не е по-дълъг от 3 месеца.
При суперинфекция, острата криза може да бъде прекалено тежка и може бързо да превърне носителството на HBV в активно хронично заболяване на черния дроб. Друга възможност е суперинфекцията да бъде открита само чрез повишаване нивата на трансаминазите. Делта-инфекцията трябва винаги да се търси при носителите на HBV, които имат релапс на хепатита. Суперинфектираните HBV-носители са с голям риск да станат хронични носители на HDV. След суперинфекцията следва хронифициране при повече от 90% от пациентите. В останалите случаи суперинфекцията преминава в първоначалната HBV-инфекция или предизвиква изчистване на HBsAg. В ранните етапи на HDV-инфекцията, HDV има задържащ ефект спрямо HBV и HBV-DNA-нивата стават неоткриваеми и при чувствителни PCR-изследвания. При коинфекция острият хепатит D обикновено се самоограничава – само при около 2% от случаите се съобщава за преминаване на инфекцията в хронична. Клиничната картина при протичане на инфекцията не се отличава от тази при хепатит В, когато той протича самостоятелно. Понякога повторното повишаване на ALT може да е знак, че вторият пик е причинен от остра инфекция с HDV. Клиничните прояви на коинфекцията обикновено са тежки и иктерични, с пълни, но кратки прояви с присъствието на двата вируса. Преминаването във фулминантен хепатит е рядко явление. След възстановяването пациентите придобиват имунитет към HDV.