Състояния и заболявания

Диабетна кетоацидоза

Клинична картина

Клиничните манифестации на ДКА са последици от метаболитните нарушения при настъпване на усложнението. Хипергликемията причинява осмотична диуреза с дехидратация, хипотензия, тахикардия и електролитни загуби. Кетонемията причинява ацидоза с миокардна депресия, вазодилатация и компенсаторно увеличена минутна вентилация, изразяваща се в дълбоко ацидотично дишане (Кусмаулово дишане). Често се установяват гадене, повръщане и коремна болка, което може погрешно да насочи към диагнозата остър хирургичен корем. Температурата е нормална или понижена дори и при наличен инфекциозен процес. При болшинството от болните се установява полидипсия, полифагия, обща слабост и дъх на ацетон. Възможно е наличието на атипична болка при остър миокарден инфаркт с ДКА. Чести са нарушенията в съзнанието – сънливост, летаргия, хипорефлексия до кома. Кожата и лигавиците са с белези на дехидратация – сухи, зачервени, с намален кожен тургор. При прогресиране на усложнението се установяват отложен капилярен феномен (над 2 сек.), ортостатични прояви, хипотензия, тахикардия или картина на хиповолемичен шок. Хиповолемията води до допълнително агравиране на инсулиновата резистентност.

Лабораторните резултати показват повишени нива на серумната глюкоза (>14 mmol/L), кетонемия и в резултат на осмотична диуреза понижени стойности на натрия, хлора, калция, фосфора и магнезия в серума. Серумните калиеви нива могат да бъдат ниски (осмотична диуреза, загуби от гастроинтестиналния тракт) или нормални/повишени вследствие тежката ацидоза и инсулиновия дефицит. Общото телесно калиево съдържание се понижава, като ацидемията маскира този процес поради извънклетъчно калиево преместване. 

Пациентите с тежка ацидоза и нормален, или нисък серумен калий, са със значителен калиев дефицит, който може да се прояви клинично единствено след корекция на ацидозата. Наличната хипокалиемия определя пациентите с най-висок риск от повишена заболеваемост и смъртност. Често при пациентите с ДКА се установява хиперамилаземия, свързана с абдоминална болка, което може погрешно да бъде интерпретирано като остър хирургичен корем. Хиперамилаземията се дължи на покачване на стойността на непанкреасния амилазен изоензим. Средните стойности на течностния и електролитен дефицит при ДКА е посочен Таблица 1.

Таблица 1 Течностен и електролитен дефицит при ДКА

Основните лабораторни и инструментални изследвания, необходими при пациенти със съмнения за ДКА са показани на Таблица 2.

Таблица 2 Необходими лабораторни и инструментални изследвания при болни с ДКА

Източник(ци):

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПРОЕКТ BG051PO001-6.2.02 „ПУЛСС - Практически увод в лечението на спешни състояния“

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Коментари