Застраховка „Живот“

Интересът към съхраняването на стволови клетки бавно, но сигурно нараства

Преди 20 и повече години родителите инвестираха в бъдещето на детето си, като му разкриваха спестовен влог в банка. Днес при раждането на бебе те отново опират до трезорите, но този път „депозират“ в тях стволови клетки.

Специалистите ги определят като специфичен биологичен материал, който някога ще се използва за изработването на „резервни части за тялото“. Наричат ги универсални и им възлагат големи надежди.

Действително стволовите клетки са гордостта на съвременната медицина. Организмът ги приема без проблем, а те се трансформират в кръвни, нервни, мускулни или каквито пожелаем. През последните няколко години лекарите са все по-големи оптимисти, че един ден ще могат да лекуват дори слепота чрез присаждането на стволови клетки. Те вече се използват успешно за спасяването на пациенти с тежки инфаркти, на които се инжектират и така органът възстановява функциите си. Терапията със стволови клетки подобрява състоянието и на хората с диабет, което се смята за огромен напредък в лечението на „тихия убиец“, както обикновено наричат заболяването. Много добри са резултатите и при лечението на пациенти с тежки гръбначни заболявания след катастрофи или други инциденти.

Тези оптимистични прогнози успяха на накарат хиляди родители да направят своеобразна застраховка „Живот“ на децата си срещу евентуални лоши изненади, които съдбата може да им поднесе. Интересът към съхраняването на стволови клетки бавно, но сигурно нараства, твърдят лекарите. Става дума за стерилен, прецизен, печеливш и дългогодишен бизнес. И може би защото е сравнително нов и непознат, хората продължават да гледат на него с известна доза недоверие.

Медиците обаче нямат никакво съмнение за ползите от съхранението и трансплантирането на тези недиференцирани клетки. Въпреки това се намират немалко скептици, според които само един на няколко хиляди души биха имали нужда от този „биологичен депозит“. Къде е истината?

Едно скорошно проучване на здравен информационен сайт показва, че малко над 36% от българите нямат никаква идея за какво точно служат стволовите клетки. Но 35% от анкетираните са добре информирани и биха съхранили биологичен продукт. Почти 11% са на мнение, че все още няма убедителни доказателства за ползата от тях, и се колебаят, а за 18% от хората цената на услугата е единствената пречка.

Неотдавна пък директорът на българския офис на Cryo Save д-р Асен Пачеджиев съобщи, че само около 1.5% от хората у нас са съхранили стволови клетки в някоя от десетките тъканни банки в Европа. Наблюденията му са сходни с тези на проучването. „Има две основни причини за колебанието на българите – непознаване на материята и неплатежоспособността им“, уточни д-р Пачеджиев. Въпреки това той е оптимист. Затова и компанията обяви най-новата си инициатива „Съхрани и дари“ в подкрепа на изграждането на Национална тъканна банка. Иначе у нас в момента на този пазар оперират предимно пет компании – добре познатата от българите Cryo Save, прохождащата гръцка Biohellenika, българската „Булген“ и пионерите в съхраняването на стволови клетки Cells4Life и Future Health Biobank, които са базирани във Великобритания.

Как се извличат и съхраняват?

Минимум 7 дни преди извличането на стволовите клетки компанията, на която са се спрели родителите, трябва да уведоми Изпълнителната агенция по трансплантация, за да получи разрешение за изнасянето на биологичния продукт от страната.

По време на раждането, за да се извлекат стволови клетки на новороденото, се събира отпадъчната кръв от пъпната връв. Източената в сака кръв се претегля, а количеството ѝ се записва във формуляр, след което се обработва.

Транспортира се до избраната тъканна банка в медицинска хладилна чанта и при специален режим. Добре е тя да стигне в лабораторията до 8 – 12 часа.

След пристигането им в лабораторията клетките се подлагат на няколко вида тестове – за наличието на микроорганизми, бактерии и вируси. Това става в три отделни етапа. Ако бъдат открити някакви инфекции, родителите се уведомяват и заедно със специалистите решават дали стволовите клетки да бъдат лекувани или изхвърлени.

Последният етап включва центрофугиране на кръвта на високи обороти, за да се извлекат стволовите клетки. В крайна сметка се отделя едно малко количество, което всяка лаборатория съхранява на различни части. В Cryo Save например клетките се разделят на две и се поставят в метална кутия с големина на табакера, а в Biohellenika те се разделят в 5 – 7 или повече ампули, в зависимост от извлеченото количество.

Виталитетът им (жизнеността на клетките) се определя под микроскоп. Ако всичко е наред и те са готови за съхраняване, от компанията уведомяват родителите и те заплащат съответните такси, които варират между 3000 и 5000 лв. Тук семействата трябва да са особено внимателни за условията и таксите, които не са универсални.

Едно от най-важните правила е пробите да се разделят и да се съхраняват на две различни места. Така, ако се случи някакво бедствие и лабораторията бъде унищожена, родителите да могат да използват съхранените във филиала клетки. Ако нещо се случи с клетките и хората не могат да се възползват от тях, компаниите изплащат солидни обезщетения.

И накрая стволовите клетки се поставят в специален замразител, оттам се прехвърлят в алуминиева касета или ампули. Пакетираният биологичен материал се потапя в течен азот. Температурата е минус 196 градуса.

Всяка касета или ампула има код. Знаят го само родителите на детето. Фризерите са заключени, а лабораторията се охранява като национална банка.