Новини

120 случая на маймунска вариола за периода 13 – 21 май 2022 г. са докладвани към СЗО от 12 държави, които не са ендемични за заболяването

Няма съобщени смъртни случаи сред заболелите

Обрив при болен от маймунска вариола
Употребата на недобре термично обработена храна и други животински продукти от заразени животни е вероятен рисков фактор

Маймунската вариола е вирусно заболяване, което се предава от животни на хора (зооноза). Причинява се от вирус, принадлежащ към род Orthopoxvirus на семейство Poxviridae.

Различни животински видове са определени като чувствителни към вируса на заболяването. Употребата на термично недобре обработена храна и други животински продукти от заразени животни е вероятен рисков фактор.

Заболяването се предава от човек на човек при осъществяване близък контакт с лезии, телесни течности, респираторни капчици и замърсени материали, напр. бельо и постелъчни материали.

Инкубационният период е между 5 и 21 дни, но обикновено варира от 6 до 13 дни.

Маймунската вариола обикновено е самоограничаващо се заболяване, което може да протече тежко при някои лица, напр. деца, бременни или имуносупресирани хора.

Ендемични за заболяването са следните държави: Бенин, Камерун, Централноафриканска република, Демократична република Конго, Габон, Гана, Кот д'Ивоар, Либерия, Нигерия, Република Конго, Сиера Леоне, Южен Судан.

Маймунската вариола не е заболяване, подлежащо на задължителна регистрация и съобщаване в България и в държавите в ЕС/ЕИП. Предвид настоящата ситуация обаче Европейският център за превенция и контрол на заболяванията е изготвил временна дефиниция за случай, която следва да се прилага от страните в ЕС.

Възможен случай

Лице, независимо от възрастта, с остър обрив с неизяснена причина за появата му, пребиваващо в неендемична държава,

и

един или повече от следните симптоми, ако са се появили след 15 март 2022 г.:

  • главоболие,
  • внезапно повишаване на телесната температура над 38.5°С,
  • увеличени лимфни възли,
  • мускулни болки,
  • болки в гърба,
  • обща слабост,

при които следните заболявания не обясняват клиничното протичане на обрива:

  • варицела,
  • херпес зостер,
  • морбили,
  • зика,
  • денга,
  • чукунгуня,
  • херпес симплекс,
  • бактериални кожни инфекции,
  • дисеминирана гонококова инфекция,
  • първичен или вторичен сифилис,
  • шанкроид,
  • лимфогранулома венереум,
  • гранулома ингвинале,
  • молускум контагиозум,
  • алергична реакция
  • други местни типични причини за поява на папулозен или везикулозен обрив.

Получаването на отрицателни лабораторни резултати за посочените причинители на обривни заболявания не е необходимо, за да се определи заболелият като възможен случай на маймунска вариола.

Вероятен случай

Лице, отговарящо на дефиницията за възможен случай,

и

един или повече от следните критерии:

  • наличие на епидемиологична връзка (пряк контакт лице в лице, вкл. медицински работници без защита на очите, носа и устата);
  • директен физически контакт с кожа и кожни лезии, вкл. сексуален контакт;
  • контакт със замърсени материали, напр. дрехи, бельо, постелъчни материали, прибори на вероятен или потвърден случай, в рамките на 21 дни преди началото на оплакванията;
  • данни за пътуване до ендемична за заболяването държава в рамките на 21 дни преди началото на оплакванията;
  • много/анонимни сексуални партньори в рамките на 21 дни преди началото на оплакванията;
  • положителен резултат от серологично изследване за Orthopoxvirus при отсъствие на ваксинация срещу вариола или друга известна експозиция на Orthopoxvirus при хоспитализация поради заболяване.

Потвърден случай

Лице, отговарящо на дефиницията за възможен или вероятен случай, лабораторно потвърдено за вируса на маймунската вариола чрез PCR/секвениране.

Отхвърлен случай

Лице, отговарящо на дефиницията за възможен или вероятен случай, с отрицателен резултат за вируса на маймунската вариола при проведено PCR-изследване/секвениране.

Предвид че маймунската вариола е заболяване, което нормално се среща в Западна и Централна Африка, установяването на потвърдени и възможни случаи в други държави без установени данни за пътуване е необичайна ситуация, налагаща предприемането на действия за повишаване на информираността по отношение на заболяването, както и на обстойни проучвания на всеки случай, отговарящ на посочените дефиниции, изолация, издирване на контактни лица.

Всеки заболял със съмнение за маймунска вариола следва да бъде проучен и ако е лабораторно потвърден – изолиран до завяхване на обривните единици, отпадане на образуваните крусти и образуване на нов кожен слой.

Внимание следва да се обръща на пациенти с атипичен обрив, който преминава през няколко стадия на развитие – макули, папули, везикули, пустули по едно и също време във всички засегнати части от тялото, с проява на други клинични оплаквания от изброените по-горе.

От особено значение е да се повиши информираността по отношение на заболяването с цел своевременно установяване на причинителя и недопускане появата на вторични случаи.

Основната задача е бързо идентифициране на случаи, източници на инфекция, предприемане на мерки за изолация и лечение, с цел недопускане на последващо разпространение, както и определяне на контактните лица и необходимите мерки за превенция и контрол.

В тази връзка е необходимо всеки случай на съмнение за маймунска вариола незабавно да се съобщава в РЗИ. Особено внимание следва да се обръща на лица с необичаен обрив (папули, везикули) или лимфаденопатия, често придружени с втрисане.

Предвид че близкият физически контакт се приема за най-същественият рисков фактор за предаване на инфекцията, при клиничен преглед или проучване на случай е необходимо да се прилагат всички мерки за превенция и контрол на инфекции (носене на очила/очен протектор, ръкавици, водоустойчива престилка, РР2-респиратори).

При проучване на случай на маймунска вариола следва да се има предвид определянето на неговите контактни лица. Това са лица, които в периода от началото на оплакванията до отпадане на крустите от обривните единици на заболелия са имали един от следните типове контакти с него:

  • директен контакт лице в лице, вкл. и медицински специалисти без подходящи лични предпазни средства;
  • директен физически контакт с кожа и кожни лезии, вкл. сексуален контакт;
  • контакт със замърсени материали, напр. дрехи, бельо, постелъчни материали, прибори на вероятен или потвърден случай, в рамките на 21 дни преди началото на оплакванията.
Източник:

РЗИ

Снимка:

СЗО